Тази вечер „Господ е DJ“ – цитатът от едноименния хит на Faithless е пророчески за глобалния музикален пейзаж в момента. Едно момче с голям хит, пулт и чифт слушалки може да рестартира сетивата на публика от минимум 20 000 души в арена, която до преди няколко години е била считана за досегаема само за рок звезди. Ефирната хегемония на диджеите и електро-поп формациите е тотална, но винаги с шеметен гост-изпълнител за цвят, който удобно удължава медийната им анонимност. Това са част от героите, за които си струва да се говори и чиито тракове си заслужават мускулната треска.
Калвин Харис, шотландският боец
Калвин Харис
„Моят таргет са неприлично готините хора, които обичат да слушат извънземна музика“. Цитатът принадлежи на Адам Ричард Уайлс, шотландец, който току що е зарязал тийнейджърската си мечта да стане футболист и е започнал да се разпява в студио със завидно самочувствие. Годината е 2007-а и блондинът, който с лекота може да се издържа и като модел на бельо, издава дебютът си I Created Disco под псевдонима Калвин Харис. Третият му проект 18 Months, бие рекорда на Майкъл Джексън за най-голям брой сингли от един албум, влезли в UK Top 10. 2012-та пък е годината, която Харис ще изпрати с Рита Ора като бивше гадже, с Тейлър Сиуфт като настояще и с Риана като ракета-носител за глобален пробив – общият им трак We Found Love оглавява Billboard Hot 100 в САЩ.
Умението си да създава електро-поп шедьоври Харис прилага с артисти от калибъра на Дуа Липа (One Kiss), Сам Смит (Promises) и Desciples (How Deep is Your Love). В един от вселенските си хитове Summer диджеят припомня вокалния си потенциал. „Това с пеенето ми се получава, но е ангажиращо, а аз съм по-мързелив и интровертен. Обичам да се фокусирам върху музиката и аранжимента, понякога с текста и почти никога с вокалите.”, казва Харис.
DJ Khaled, или живото меме
DJ Khaled
Ако го срещнете на тъмно в „Люлин“ и сте с по-слаб ангел, със сигурност ще му връчите джобните си и ще се огледате за винкел. После той ще извие мощната си снага под уличната лампа и ще забележите, че безупречната му, сякаш полирана с Photoshop брада, рязко контрастира с масивен пластмасов часовник тип „отварачка“. Под три номера по-големия му анцунг надничат крачета в хавлиени чорапи с джапанки Дончо и Гергана (квартален римейк на Dolce & Gabanna). А от врата му се спуска златна верига, за която всяко тоалетно казанче в заложна къща би дало и последната си капка вода. Така, в една пародийна балканска рапсодия, би изглеждал българският двойник на Калед Мохамед Калед, по-известен в музикалната индустрия като DJ Khaled.
Арабинът, чиято кариера започва от магазин за плочи и го отвежда до стола на изпълнителен директор на един от най-влиятелните лейбъли в Маями. Човекът, който диша свободно в социалните мрежи до толкова, че да излъчи раждането на сина си с лайвстрийм в Снапчат. Бизнесменът, за който сделките с недвижимите имоти са по-голям гъдел от пернатия шал на стриптизьорка. Хитмейкърът, в чиито домашен кино салон заспива Джей Зи. Бащата, който наема футболен стадион за рождения ден на сина си и се страхува от самолети.
Статутът си на инфлуенсър, или както се нарича самият той „меме, по-голямо от живота“, Калед осребрява със собствена линия кецове, алкохол и мебели. Да се чуди човек кога му остава време да създава хитове като прилепчивия Wild Thoughts с Риана, или актуалния No Brainer с Джъстин Бийбър.
Горе ръцете, Clean Bandit!
Clean Bandit
Двама братя и едно момиче, което владее до съвършенство гласа си, челото и перкусиите – това е ядрото на Clean Bandit. Грейс Чато, Джак и Люк Петърсън излязоха от матрицата на кавърите, наложени от YouTube феномени като 2Cellos, и превърнаха класическия кросоувър в категоричен властелин на дансинга. На живо тези сладури от Кеймбридж се разрастват до машина за забавление от шест човека, като винаги използват поне двама гост вокалисти. Clean Bandit са прекрасното доказателство, че клубната музика се чувства като у дома си на голяма сцена и далеч не е стерилен микс от семпли и урок по английски за Шон Пол (за справка чуйте Rockabye).
„Чистите бандити“, както би било преведно името им в пост-соц радио класация, са отговорни за създаването на минимум два денсхимна годишно. За 2018-а това бяха Solo с Деми Ловато и Mama с Еди Гулдинг.
The Chainsmokers без дим
The Chainsmokers
Обърнах им внимание доста след като спечелиха първото си „Грами“ за Don’t Let Me Down и Closer ми донесе мириса на напечено от слънцето кожено яке на гадже, с което си е отишла и част от младостта ми. The Chainsmokers направиха песен за Coldplay, която ме накара да стъпвам педя над земята. Something Just Like This е бижуто в Kaleidoscope – мини албумът, който излезе след противоречивия за хиляди фенове Ghost Stories. Проектът, който доведе критиката до прозаичното заключение, че Coldplay са постигнали глобално величие след като са станали поп група. Част от Ghost Stories е A Sky Full of Stars, първата безпардонна закачка на британските инди герои с денс музиката. Създадено от шведският хитмейкър Авичи, парчето вкара гласа на Крис Мартин в апокрифни до тогава за Coldplay плейлисти – от подходящ фон за зумба класове до експлозивни денс фестивали, където диджеят е Господ. Това, което Алекс Пол и Дрю Тагарт направиха със Something Just Like This е не да изкарат парти животното от Крис Мартин, а обратното – да вкарат партито в красивата меланхолия на Coldplay. The Chainsmokers показаха сензитивност към артиста и емоционалното му ядро, в която музиката е по-голяма от егото, и крайният резултат те хвърля в безтегловност от кеф.
Какво е добре да знаем за тях? Когато бъдещият им мениджър ги запознава, Алекс напуска работата си като уредник в художествена галерия в Ню Йорк, а Дрю – стажа си в Interscope Records. Близки са с Джаред Лето и Боно от U2 и въпреки символиката на артистичния си псевдоним като дуо ненавиждат пушенето. По време на турне предпочитат да нанасят щети на здравето си с бърза закуска и бирен пинг-понг (какви са правилата на играта – вижте в YouTube дневниците на едно от турнетата им).
Махмут Орхан
Махмут Орхан
Със смазващия си хит Feel 24-годишното момче от Бурса бавно, но сигурно започна да трамбова пътеките към европейската клубна сцена. И видеото, и духът на това парче са уловили духа на Истанбул с безсрамна, хипнотизираща точност. После в чартовете запълзя Save Me, чието интро с цигулка и ориенталски мотив напомни хитовия си предшественик и ме накара да се запитам дали Махмут Орхан не бърза да изплати първия си палат на брега на Босфора, създавайки парчета на copy/paste принцип. Подозренията ми се разсеяха със 6 Days War, която превзе тотално българския ефир. Монотоността й ми докарва зъбобол, но предполагам, че изброяването на дните от понеделник до неделя с многострадално гласче на ръба на кънтрито звучи много по-здравословно в клуба, отколкото по радиото.
