“Лесно е – очички, въображение и смартфон. Забавлението е за всички”, казва Ваню Кръстев – човекът, който направи айбомбинга* популярен у нас. Да поставиш две очички, които да вдъхнат живот на обикновените предмети наоколо, е приятно, забавно и творческо – и ни кара да видим обкръжаващата ни среда по нов начин. Затова не е случайно, че закачката нерядко прераства в изкуство.
Обичайно човек започва да „бомби“ на шега. Най-често началото са малки пукнатини, цепнатини и други продълговати отвори, които се превръщат в усмивка, в прозявка или удивено лице, когато редом с тях се ококорят две очички.
Но това е само началото.
“Ужасно харесвам минималистични изразни средства и възможността с няколко семпли щриха да създавам нещо интересно. Така става с очичките – слагам ги на места, само като акцент на формата, която и без това си съществува, но остава невидима без идеен щрих. Така изваждам на показ различни лица, поправям недъзите в градската среда (дупки, цепнатини, счупени елементи)”, казва Ваню.
Усмивки в забързания ден
Голямото забавление всъщност е реакцията на хората към появата на забавните физиономии. Мисълта, че някой после ще мине наоколо, ще види очичките и ще се изненада, кара мнозина като Ваню да лепят малките ококорени кръгчета. А реакциите – те са най-различни. Някои минувачи се усмихват. Някои дори коментират. Други пък се мръщят. „Чудят се как може да се занимавам с това, нямам ли си по-важна работа,” казва Ваню. Тези зрители са по-сърдити. Естествено, не след дълго идват и такива, които няма да се стърпят и ще отлепят очичките.
“Впечатлението ми е, че не се задържат много, все някой ги изчопля. Понякога повторно слагам очички. Но и поради тази причина ги снимам – да се запази идеята, а и тази форма на улично изкуство да бъде достъпна за по-голям кръг от хора. Те също могат да се вдъхновят”.
Със смартфон в джоба
Наистина, днес всеки може да превърне всяка вещ наоколо в „бомба“. Всички имаме смартфони в ръцете си, понякога и по два. Ако случайно няма батерия, все някой от компанията може да услужи. Пък кой знае, може и на него да му допадне да „избомби“ някоя и друга пукнатина, дупка или крива ламаринка.
„Не е нужно да носиш специален фотоапарат, да имаш фотографски познания. Самият айбомбинг говори сам за себе си. А и смартфонът винаги е с теб (както и торбичката с очичките) – не се знае кога и къде те чака подходящо място за айбомбинг. Освен това фотографските филтри, които осигуряват смартфоните, могат да осигурят по-добър изглед на изображенията, ако човек все пак реши да ги ползва,” казва човекът, който направи айбомбинга популярен у нас.
Възможността за мигновено споделяне в социалните мрежи също е много важна.
Нов прочит на градската среда
Подтикът да „бомбиш“ набира скорост редом с една друга, паралелна тенденция на пробуждане; все повече хора усещат, че градската среда се превръща в нещо повече от досадна, но неизбежна инфраструктура.
Това е своеобразен ренесанс за улицата. Някога, преди да бъде завзета от автомобила, улицата е била преди всичко социално място. Хората са ходели пеш, срещали са съседите си, разговаряли са. Децата са играели наоколо, млади момичета и момчета са се заглеждали. С бума на автомобила улицата постепенно бива превърната в скоростно трасе, където ние, човеците на два крака, трябва да се свиваме и да се пазим от железните зверове. Днес обаче все повече хора искат завръщането на улицата като социално място. Искаме да ходим пеш спокойно, да бутаме бебешките колички необезпокоявано, да има пейки за посядане, дървета и сянка.
Затова не е чудно, че накривените капаци на шахти, малките хралупи в дърветата и антипаркинг колчетата изглеждат по нов начин за все повече хора.
Изкуство
Още по-важен обаче е процесът на креативност. “Язвите в градската среда са добре дошли за един айбомбинг артист. Дават възможност за повече асоциации, осигуряват изобилие от форми,” казва Кръстев.
Айбомбингът е преди всичко улично изкуство. Прави се на обществени места, но без да вандализира или разрушава. То се прави от хората и за хората.
Ваню казва, че понякога сред запечатаните кадри има страхотни попадения, които неизбежно се отличават. „Много са забавни и формата и очичките към нея са просто уникални! Няма как да не възкликнеш”.
Снимки: Eyebombing.bg
_____
* – айбомбинг, от англ. eyebombing – изкуството да поставиш платмасови “очички” върху неодушевен предмет на обществено място, така че да му придадеш вид на живо същество. Целта на подобно занимание е да вдъхне живот на улиците и да накара минувачите да се усмихнат.
