Напоследък новините на тема умни коли са толкова многобройни, че са почти досадни: смарт aвтомобилите на утрешния ден, които сами ще ни возят, докато ние вътре си четем книжка, работим, гледаме филмчета или пък спим по време на някое дълго среднощно возене. Автономни автомобили разработват всички големи автомобилни производители. Автономни автомобили проектират разни малки нахакани стартъпи. Автономни возила се тестват от разни мастодонти от аерокосмическата индустрия и от безброй студенти от университетите по електроника, компютърни системи и автомобилостроене. Техните прототипи са много яки. Обаче трудно ще станат наша ежедневна реалност без една “малка” подробност.
Умни возила в действие
Проектите за автономни превозни средства се развиват много добре – толкова добре, че на някои места по света безпилотни возила вече реално возят пътници.
Ранчото Бабкок е изкуствено създаден град, който се захранва 100% от фотоволтаичен масив, а по пътищата си има само електромобили. Снимка: Бабкок
Може би ви е убягнало от вниманието, че през 2018 година в едно хай-тек градче в САЩ автономен автобус съвсем рутинно превозваше учениците от техните домове до училището им и после обратно до вкъщи. Това стана в Бабкок ранч – малко градче в югозападната част на Флорида, проектирано с ясна визия да бъде високотехнологично по всички направления. Е, след инцидента с колата на Uber, която уби пешеходка във Флорида, автомобилната администрация на САЩ се притесни и нареди спиране на безпилотното училищно автобусче.
Това не е единственият подобен случай въпреки очакванията към 2025 година около 15% от колите да са автономни.
Липсващото звено
Има нещо голямо и важно, което липсва в цялата тази работа. За да могат да се движат автономно, безпилотните коли трябва да разпознават околния свят така, както го прави човешкият мозък. Това е възможно тогава, когато околната среда говори на „мозъка“ на автономната кола толкова, колкото говори и на възприятията на човека. Но понеже възприятията на колата са нейните сензори и камери, то някой трябва да „говори“ на техния език. Иначе казано, трасетата, по които автономните превозни средства ще се движат, трябва активно да „говорят“ на колите.
Осъзнаването на тази подробност бавно започва да набира скорост.
Досега маркировката на пътя е пасивен символ, който човек “чете” по време на шофиране. При новите пътища обаче маркировката ще изпраща сигнали, които сензорите на колите ще “четат”. Сигнали ще изпращат както пътните знаци, така и осевата линия, светофарите, мантинелите, лампите.
Магистралите трябва да станат интелигентни, за да може по тях да се движат автономни коли, прецениха наскоро в италианската пътна агенция ANAS. С помощ от студио Carlo Ratti Associati те разработиха проект за интелигентни магистрали, който да гарантира на пътуващите хора по-безопасно, по-бързо и по-ефективно придвижване.
Замислената система предвижда „летящи“ пилони, оборудвани с множество сензори и Wi-Fi връзки. На върха на всеки пилон следва да има станция за презареждане. От нея ще излитат дронове, за да извършват мониторинг на пътя.
Събраната от дроновете информация ще има за задача да информира умните коли в реално време за пътните условия, които ги очакват. Директни, персонализирани съобщения могат да бъдат изпращани до бордовите инфосистеми на автомобилите – за да предупреждават какво предстои. Всяко превозно средство от своя страна ще може да връща данни към системата.
Безпилотните летящи машини могат да извършват и други задачи: пътна помощ, откриване на аварии, пожари и наводнения.
Повечето пътища, по които се движим днес, са строени преди няколко десетилетия. Днес те трябва да бъдат почти изцяло препостроени, за да посрещнат новото поколение превозни средства.
Американците също осъзнаха нуждата от промяна на пътищата. Американската пътна администрация наскоро издаде доклад с насоки как трябва да се „прекрои“ магистралната мрежа в страната. Естествено, част от него касае изцяло физическата инфраструктура, която е овехтяла – стари настилки, мостове на по 60+ години и др. Според доклада, освен да се ремонтира физическата среда, трябва да се мисли и за въвеждането на технологии, които да направят възможно движението на новото поколение превозни средства – дигитализирани, свързани, обменящи данни, безпилотни.
От пътната администрация отчитат, че новите технологии, които днес са факт, могат да помогнат за „вечната цел за повишаване на капацитета и нивото на безопасност на системата“.
От 2D към 3D
Всички тези усилия рано или късно скоро ще трябва да отидат още малко по-далеч. Защо?
От векове човекът мисли за своето придвижване в двуизмерна среда – „равнина“, която следва повърхността на релефа, предлаган ни от Земята. Новите, безпилотни превозни средства обаче надали ще се движат само в 2D равнината, предлагана ни от географските дадености. Доста компании вече разработват летящи е-коли. Съвсем резонно е да се очаква, че бъдещите безпилотни возила ще щъкат в триизмерното пространство: по земята, във въздуха над главите ни, а може би и отчасти под земята.
Всеки елемент от обкръжаващата ни среда трябва да се превърне в система от сензорни “пътни знаци”, макар и невидими за човешкото око, за да могат летящите безпилотни коли да навигират безопасно в обкръжението ни.
В тази ситуация цялата обкръжаваща ни среда, съградена от човека, ще трябва да се превърне в инфраструктура, която да „говори“ на безпилотните коли. Пътища и магистрали, кръстовища и светофари, високи и ниски сгради ще трябва да комуникират постоянно с умните автомобили. Извън населените места, сред планини и езера, пак ще трябва да има комуникационна инфраструктура, която да „говори“ на автономните коли.
Именно тогава ще видим истинската полза от прословутите 5G мрежи, за които сега толкова много се говори в общественото пространство.
