Провалихме ли интернета?

“Мамо, а защо някога японците са избивали китайските селяни?” Това ме запита наскоро малкото човече, узнало за японско-китайската война. Ами защо… защо ли са воювали хората през Първата световна война, през Втората…, защо са водили Кръстоносни походи. Според някои източници, “14 500 войни са се състояли между 3500 г. пр. Хр и края на 20 век, струващи 3,5 милиарда живота, оставяйки само 300 години мир”. Защо? Хората винаги са воювали заради едно и също – власт, земя, богатство.

Днес не е много по-различно. С тази подробност, че войната все по-рядко се води на с оръжие в ръка – тя все повече е в кибернетичното пространство.

През последната една година неведнъж чухме, че някои от най-големите хакерски атаки в последно време са… спонсорирани от правителства. Зачестилите твърдения от този сорт получиха категорично потвърждение преди дни. Франция съвсем официално обяви, че сформира нов отдел в своето Министерство на отбраната, което да се занимава изцяло с хаквания. Програмата предвижда “партньорство между [френското военно] кибер-командване и стартиращите предприятия”, по думите на френският министър на отбраната Флоренс Парли. Дивизията ще се нарича… “Да хакваме!”

„Развитието на интернет и ИТ индустрията върви в посока, която е точно обратна на развитието на цивилизацията“, каза ми на една конференция Бертран Майер – професор по софтуерен инженеринг в ETH Zurich. От камбанарията на своите години този свидетел на възхода на глобалната мрежа днес е убеден, че нещата ще стават все по-зле.

Краят на рая

Мнозина си спомнят съкращението ROFL. ROFL ще рече “ще падна от смях” (от англ. rolling of laughter – търкалям се от смях). Пишехме го в израз на веселие в чатовете в ранните дни на интернет, когато емотиконите още не бяха замислени дори. Участниците бяха малко. Те често споделяха помежду си мечти и обменяха идеи. Така чатът беше приятна емоция, която не само разведряваше, но и зареждаше с енергия и нови мечти. Райско, нали?

Е, раят свърши. Сега уебпространството е извор на куп заплахи и проблеми. Всеки наш досег с дигиталните системи оставя дигитална следа. Тя представлява интерес не само за маркетолозите, които се чудят как да ни сервират по-адекватна реклама, но и от доста повече на брой особи с далеч по-нездрав интерес. Вълнуват ги нашите пароли, нашите акаунти, нашите банкови сметки. Възходът на криптовалутите направи глада им още по-хищнически.

Наред с това видяхме и, че лични данни на милиони хора се използват за манипулации на изборни резултати. Измамата е в колосален мащаб и поставя под въпрос не само безопасността ни в дигиталния свят, но и физическата ни реалност – реален ли е следващият изборен вот, в който участваме?

Глобално село

Мащабът на интернет не случайно разпали някогашните мечти за “глобално село”, в което приятелството, креативността и потенциалът на хората прескачат с лекота физическите граници на държавите и обединяват таланта от всички краища на Земята. Факт е, че иноватори по цял свят по-лесно срещат други светли умове – чрез дигиталните комуникации.

Но едва обхванала по-голямата част от света, глобалната мрежа започна да се разкъсва. В нея се образуват енклави. Все по-често някои правителства се „барикадират“ срещу глобалната онлайн среда. Доброволно “отрязват” интернет. Забраняват и блокират социални мрежи, търсачки или изобщо достъпа на своите граждани до “уеб”.  Така например през 2014 г. Сирия прекъсна интернет заради гражданската война в страната. По-рано Египет прекрати интернет връзките и клетъчните услуги, докато правителството се опитваше да озапти протестите срещу тогавашния президент Хосни Мубарак. Има още доста примери от този вид.

Най-големият изпит

Какво излезе, че след десетки войни в историята на човечеството глобалната мрежа, със своята повсеместна взаимосвързаност, дойде като голям изпит, в който да видим доколко еволюцията си е свършила работата – поумнял ли е човекът, помъдрял ли е. Научил се е да създава нови технологии, които правят процесите по-бързи, по-лесни, по-ефективни. Но кои процеси избира да ускори и облекчи той?