Могат ли новите правила за авторското право да „счупят интернет”

Една от основните цели и идеи на замисъла на интернет, по-конкретно World Wide Web от Тим Бърнърс-Лий, е да бъде свободна и отворена платформа за разпространение, споделяне и достъп до информация и комуникация. Намирането на баланс между това и опазването на авторското право обаче се оказва доста трудно предизвикателство.

Днес Тим Бърнърс-Лий никак не е доволен от състоянието, в което се намира неговата концепция. Самият той вече не веднъж е казвал, че интернет няма нищо общо с първоначалния си замисъл. Мрежата все повече се използва за разпространение на невярна информация, най-различни комерсиални цели, окупиране на личните данни на потребителите и т. н.

авторско право Могат ли новите правила за авторското право да „счупят интернет” А1 Блог

Тим Бърнърс-Лий

Проблем е и масовото разпространение на съдържание с неуредени авторски права, т.нар. „пиратски” софтуер, филми, игри и др. От една страна той е неизбежно зло в ерата на информацията. От друга – с толкова много и различни начини човек да използва легално всякакво съдържание, популярността на „пиратите” все още е много голяма. От трета страна практически е невъзможно да се осигури пълна защита на авторските права, без това да доведе до сериозни ограничения в разпространението на информация.

Модерната интерпретация

Съществуващите правила за защита на авторското право в Европейския съюз са твърде стари и не отразяват днешните реалности и особеностите на дигиталния свят. Това създава проблеми както за правоносителите, така и за компаниите и дори обикновените хора, които често не знаят какво и как могат да използват и понякога вършат нарушения без дори да осъзнават.

авторско право Могат ли новите правила за авторското право да „счупят интернет” А1 Блог

В опит да коригира този проблем, Европейският съюз работи по въвеждането на обновена Директива за авторското право. В края на март Европейският парламент я прие след няколко неуспешни вота през 2018 г. и на фона на много сериозни критики от страна на интернет компаниите.

Конкретният проблем са членове 11 и 13. Накратко, те предвиждат въвеждане на задължение интернет търсачките и социалните мрежи да плащат на новинарските сайтове, когато използват линкове с превюта към техните публикации. Идеята – много потребители се информират само чрез кратките анонси към линковете и не посещават сайтовете изобщо. А това води до загуба на трафик и съответно рекламни приходи за медиите, а тези средства се концентрират и насочват към търсачките и социалните мрежи. Според ЕС това не е коректно и е редно тези онлайн платформи да споделят част от приходите си с интернет медиите – т.нар. „данък линк”.

Другата новост предвижда прехвърляне на повече отговорности към интернет компаниите за това, че техните потребители качват и разпространяват пиратско съдържание чрез собствените им платформи. Освен това се предлага и забрана да се разпространява всякакво съдържание, което съдържа дори и минимален елемент, който е с неуредени авторски права. А това означава, че интернет компаниите може да създадат филтри, които да блокират качването на съдържание с неуредени права, за да си спестят проблеми.

Последиците и рисковете

Правилата са доста общо описани и свободни за интерпретация. Това породи множество критики от технологичните компании и не малко потребители, които се притесниха, че споделянето на анимирани GIF-ове, миймове и друго съдържание може да се окаже незаконно.

Европейският парламент се вслуша в част от критиките и редактира текстовете. Те въведоха разрешение да се използват кратки елементи от авторско съдържание, когато става дума за цитат, ревю, сатира, пародия и др. С това практически се спасяват „миймовете” и тяхното създаване и споделяне ще продължи да бъде разрешено.

Основният замисъл обаче остана непроменен. В текстовете липсва конкретика как да се изпълнят въведените изисквания. Това е оставено на всяка държава-членка на ЕС да интерпретира по свое усмотрение и да преценява какво и как да въведе, за да изпълни директивата.

Така, ако за страна А въвеждането на филтри може да се стори ненужно, то страна Б може да реши, че те са абсолютно задължителни, а страна В може да сметне, че трябва да има филтри само в определени ситуации. Всичко това създава риск от допълнително фрагментиране на интернет, който напоследък сякаш става все по-разделен с все повече огради и бариери в него.

Потребителите на Европейския съюз все още продължават да срещат международни сайтове, които не ги допускат заради специфичните изисквания на Общия регламент за личните данни (GDPR), който влезе в сила миналата година. Сега новите правила рискуват спирането на някои услуги в „европейския интернет”. Бъдещето на видеопортали като YouTube също може да се окаже доста мрачно и потребителите в Европа да нямат достъп до същите клипове като тези в останалите държави.

Всъщност, това и в момента е така, но попадането на клип с ограничен достъп заради местоположението все още е рядкост. С въвеждането на правилата и особено след тяхното различно интерпретиране, може да се окаже, че потребителите в ЕС ще имат достъп до различно съдържание в зависимост от страната, в която живеят. А това изглежда в голямо противоречие с амбициите на ЕС за единен дигитален пазар и край на блокирането на достъп до онлайн услуги заради географското местоположение.

Защитниците на новата Директива казват, че тези опасения са излишни и единствено тези, които нарушават авторските права, трябва да се притесняват. За останалите новите правила ще означават достъп до повече легално съдържание, както и по-коректни възнаграждения за неговите създатели.

Единствено времето ще покаже, коя от двете позиции ще се окаже по-правилна. Факт е, че интернет се е справял и с по-тежки предизвикателства. Но това, че дори самият Тим Бърнърс-Лий все по-често и гласно изразява притесненията си за бъдещето на интернет и призовава за по-активна борба за защитата на мрежата, също е новост, при това не много приятна.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*