Умни ли са наистина „умните” устройства наоколо

Стана модерно да говорим за умни уреди. Умен климатик, умна печка, умна пералня… Умна тоалетна. Умен гараж. Умен дом. Умна сграда. А, и умен град, разбира се.

Беше време, когато тази дума беше ценна, но това беше времето, преди тя да дойде на мода. Сега вече стана понятие, което се използва постоянно и за какво ли не. Стана повсеместна, особено в сферата на техниката. От умните телефони до умните кутийки за лекарства – всички уреди „поумняха”. И с това, като че ли, думата неспасяемо и безвъзвратно изгуби стойността си.

В края на февруари, по време на Световни мобилен конгрес, имах смущаващ разговор с един от изложителите. „Ние тук показваме умна входна врата”,  гордо ми заяви човекът на щанда, доловил озадачения ми поглед ми към изложения обект: голям бял правоъгълник. Поканиха ме на демонстрация. Доближаваш телефона си до плоскостта на вратата и „щрак“ – тя се отваря сама. Отвътре – традиционен заключващ механизъм (на снимката горе). Яко, нали?

Особено ако си изгубиш телефона. Или ти го откраднат. Или, както ми се случи наскоро – ако изпадне незабелязано от джоба ти и се совне в тревата в градинката. После си представих една 70-годишна старица, която има „телефон с копчета“ и не иска „умен“ телефон. Или не иска мобилен телефон изобщо.

Но да оставим настрана изключенията. Какво значи „умен“?

Умността се разбира като способност за логично мислене, разбиране, осъзнаване, учене, разсъждение, творчество, критично мислене и решаване на проблеми. В по-общ план умността, т.е. интелигентността може да бъде описана като способност за възприемане или извличане на информация, както и за запазването й като знание, което да се прилага адаптивно в дадена среда или в даден контекст.

Хайде да сме откровени: не всяко нещо, което има чип и сензори + софтуер, е умно. Ключалка, която отключва вратата с приближаването на смартфона ви, не е „умна“. Тя е просто автоматизирана, при това само с една стъпка – и нищо повече. Очевидно е – движението на заключващите шини се задвижва от автомат, а не директо от механичена система, както е при въртенето на ключ.

„Смарт” обществена тоалетна, в която светят зелени и червени лампички над тоалетните клетки, също не е умна. И пералнята не става умна от това, че можем да я пуснем дистанционно чрез смартфон приложение, или пък от това, че ще тръгне да пере сама нощем, когато тарифата за електричеството е най-ниска.

Автоматизацията и графиците са голямо удобство. Но те не правят нещата „умни“.

 Умни ли са наистина „умните” устройства наоколо А1 Блог

Умността идва тогава, когато във всеки различен контекст системата може да преценява множество фактори и на тази база да взема решение как да се държи. Общо взето нещо като умната камера на хубав телефон от типа на Huawei P30 Pro, която сама разбира какво искаме да снимаме – портрет ли, пейзаж ли, спорт ли – и преценява условията – например нощ ли е, облачен ден ли е, или зала с флуорисцентно осветление – и същевременно знае дали собственикът си пада по боке ефекта или пък е любител на избелелите нюанси – и тогава тя сама адаптира всички настройки, а за човека остава да помисли за композицията си.

Уви, заради постоянното използване на „умен” и „интелигентен” в ситуации, в които става дума за обикновена автоматизация,  смисълът на думата силно се обезцени.

Това, разбира се, прави лоша услуга на онези, които наистина разработват системи с изкуствен интелект и правят уредите нещо повече от автоматизирани. Затова няма да е изненадващо, ако не след дълго на пазара се появят нова генерация устройства, които действително ще са с някаква степен на интелигентност, но няма да се представят за умни, интелигентни и смарт, а навярно ще дебютират като „хитри”, „автономни”, „усъвършенствани”, „разумни” или нещо съвсем друго.

Наистина „умни градове

Преди една година и А1 показа своите идеи за умни решения – те бяха свързани с концепцията за умни градове и обещават да променят живота на хората в тях към по-добро с оптимизирани възможности за контрол на въздуха, управление на отпадъци, интелигентно осветление и умно паркиране.

Всичко това е възможно с технологичния стандарт Narrowband IoT, който свързва широка гама от устройства, машини и услуги с помощта на клетъчни телекомуникационни технологии. Основните предимства на технологията са свързани с по-ниски разходи за устройства, по-дълъг живот на батериите, по-добро покритие на закрито, оптимизиран пренос на данни, двупосочна комуникация, ниска латентност, висока сигурност на връзката и качество на предлаганите услуги.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*