Технологиите за лицево разпознаване вече са навсякъде. Почти всеки нов смартфон разполага с подобна функция, а тя все повече се използва и от държавни и научни институции. Получава се ситуация, в която има битка за запазване на личното пространство на хората от технологиите, но технологиите могат да ги идентифицират все по-лесно.
Лицевото разпознаване неусетно се превърна в сериозен бизнес. Функциите за отключване на телефона са съвсем малка част от потенциала на технологията. Чрез нея може да се търсят издирвани, да се проследява движението на хора, да се създават профили и да се подбират реклами, както и да се обучава изкуствен интелект да разпознава емоции, мимики и др. Всичко това се прави в момента от най-различни фирми и институции. Степента на успех обаче е друга тема.
Голям потенциал, скромни резултати
В началото на този месец в. The Wall Street Journal съобщи, че резултатите от първоначалните тестове на нова система за лицево разпознаване в Ню Йорк са били сериозен провал. Системата беше изградена пробно на моста „Робърт Ф. Кенеди” и трябваше да идентифицира шофьорите на превозните средства, които преминават по него.
Резултатът? Нула процента точност. Оказва се, че технологията има трудности със сравнително високата скорост, с която превозните средства преминават и времето за анализ на лицата на шофьорите не е достатъчно. Въпреки това системата ще бъде ползвана и на други мостове и тунели в Ню Йорк.
Разбира се, това е само един случай. А през миналата година вече имаше не малко истории за използването на лицево разпознаване по гарите в Китай и колко много хора, които се крият от закона или го нарушават, са били открити по този начин. Големите ИТ гиганти също имаха известни проблеми, след като служители се възпротивиха на факта, че те продават софтуер за лицево разпознаване на полицейски управления.
Всеки е помогнал за усъвършенстването на технологията
Иска или не, почти всеки човек е дал своя принос за развитието на лицевото разпознаване. NBC News съобщи наскоро, че IBM използвала почти милион снимки от Flickr, за да тренира изкуствения си интелект да разпознава различни черти на лицата и да може да ги описва. Идеята на компанията е да усъвършенства технологията и тя да няма толкова слабости в разпознаването на хора със сходна визия или от определена раса.
Проблемът е, че собствениците на тези снимки не са били попитани. Компанията избрала кадри с лиценз Creative Commons, които обикновено разрешават свободното използване на снимки за всякакви цели, включително комерсиални. Обикновено под това се разбира публикуването на снимката някъде другаде, но на практика и използването ѝ за анализ от изкуствен интелект също попада в разрешените действия. IBM обяви, че ще премахне всяка снимка или колекция, за която получи имейл с линкове до тях.
И докато IBM е отворена да опише действията си, то не всички компании правят това. Социални мрежи като Facebook и особено Instagram, които изобилстват със селфита, са съкровищница за трениране на изкуствен интелект и лицево разпознаване, а доказването, че алгоритъм е сканирал дадена снимка набързо, е доста трудно.
В крайна сметка, притеснително ли е всичко това? Като цяло, не. То е неизбежна част от развитието на технологиите. Колкото повече те напредват, толкова повече ще навлизат в личното пространство на хората. И в момента умните говорители с гласови асистенти постоянно „слушат” какво си говорят хората, например.
Тепърва ще има услуги и продукти, които ще са свързани с лицевото разпознаване. Най-семплият пример е „умна врата”, която се отключва и отваря, когато собственикът на дома се прибира след работа. Или пък умно огледало, което разпознава кой стои срещу него и автоматично активира съответния профил с неговите новини, музика и т. н. Или ресторант, който „запомня” редовните си клиенти и още на входа ги посреща с персонализирано предложение и др.
Разбира се, има и рискове от злоупотреби с технологията. Това е също толкова неизбежно, колкото и рискът от злоупотреба с всяка друга дигитална услуга или информация. Лицевото разпознаване е просто още една технология, която ще стане неизменна част от ежедневието на хората и за нейната сигурност ще трябва да се разчита на съвестта на компаниите и на ефективността на институциите. Но, когато се използва разумно, тя само може да помогне.