И ето, идва “румбата” и ти носи коктейл, докато се изтягаш на дивана пред телевизора, и продължава кротичко да чисти, докато си почиваш. Чудиш се утре да ходиш ли на планинския преход, на който те поканиха приятелите, или да идеш на фитнес, и питаш Алекса дали ще вали, за да решиш. Роботизираното бъдеще е тук.
Ежедневните ни дейности все повече се автоматизират. Нещо повече – роботизират се. Голямата разлика от намесата на роботите обаче се явява не в отделния дом или офис, а там, където те работят в мащаб.
Куриери и пощи
Вероятно ви се е случвао да получавате нещо по куриер? А знаете ли какво правят куриерските фирми? Когато изпратим пратка, тя се приема – от куриера или в куриерската служба – и се складира. Записват я със съответния номер, вписан в товарителница. Отива в най-близкия логистичен център, приемат я, а после, заедно с много други пратки, я качват на камион, който вози на дълги разстояния – обичайно през нощта. На следващия ден пратките са пристигнали в друг разпределителен център. От него куриерите взимат пратката и я доставят на получателя.
И всичката тази досада и хамалогия се върши от хора. Рутинна, повтаряща се работа. Куриерите цял ден тичат, търсят места за паркиране, звънят по телефона… В логистичните центрове енергични момичета сканират баркодовете и трупат, трупат…
Нима не може тази работа да се върши от машини? Няколко робота вземат пратките, донесени от куриерите в логистичния център, други сканират товарителниците – примерно с QR код – а трети координирано ги подреждат в камиона. Всичко става за минути. И, което е още по-добре – камионът, който така или иначе всяка нощ пътува по един и същ маршрут, се управлява роботизирано. А хората – те спят.
Складове и търговски центрове
Всички някога пазаруваме в големи търговски центрове или складове. Виждаме мострената стока на рафта, после издирваме някой служител на хипермаркета – „а, от този модел мивка имате ли зелено?“ След няколко минути чакане разбираме, че е трябвало да се качи по стълбата до трети етаж на рафтовете в склада, за да намери зелената мивка, ама ще почакаме още малко да дойде другият колега, за да я свали оттам.
А нямаше ли да е по-добре, докато оглеждаме мивките, до нас да стои робот, и да го запитаме „имате ли този модел в зелено“ – той мигом да прави справка в складовата система и след секунди да отговори дали я има. Пък ако искаме – даже ще я докара направо на касата. А онзи човек, който иначе би бил разносвач, може да прави нещо по-хубаво и по-приятно, като например да проектира красиви бани.
Строежи
И на строежа голяма част от задачите са рутинни, механични, досадни. Реденето на тухлите е само емблематичен пример, който поражда вицове с елемент на немска любезност, но дали е по-малко еднообразно да сглобиш строителното скеле или пък кофража?
В момента тези дейности се извършват от хора. Не се изисква особена квалификация, не се изисква и интелектуално напъване – най-важното е да се спазват правилата за безопасност начело с поставянето на каската.
Нямаш ли да е по-добре това да се прави от роботи, а хората да работят по по-същественото – проектирането на хубави сгради, формулирането на нови материали с по-добри качества?
Роботи или хора?
Още малко време е нужно, за да стане реалност подобна замяна. Много хора се боят, че това ще е времето, в което роботите ще изземат работата на човеците. Ще настане социална криза – безработица, голямо търсене на социални плащания от бюджетите, претоварване на работещата част от населението, бунтове.
Реалността, към която се стремим, е малко по-различна. Да, наистина роботите може да изземат работата на хората! Ще изземат точно онази работа, която е досадна, повторяема, монотонна, рутинна, хамалска. Попитайте един склададжия в голяма търговска верига какво прави по цял ден? Повтарящи се неща – носи стоки, бърза, трупа ги по рафтовете, бърза, трупа, бърза, трупа… Какво прави дамата в разпределителния център на куриерска фирма? Цял ден сканира, подава… Еднообразни, рутинни, повторяеми действия. След месеци и години работа от този вид човек се чувства изморен, придобил е някой и друг плексит (или друго хронично възпаление) – и най-вероятно се чувства затъпял.
Именно тук е полезната роля на безропотните роботи. Ние, хората, можем друго – да творим, да измисляме нови изобретения, да правим открития, да общуваме, да проектираме. И това е, което следва да остане в човешките ръце и умове.
Да, но кога?
Технологичните пречки не са много пред онова време, когато роботите ще ни отърват от рутинните занятия. Трябва да се преодолеят още няколко предизвикателства.
Например, все още има доста работа по това роботите да се научат да хващат добре всякакви вещи. Без значение дали ще трябва да берат ягоди или да сортират порцеланови мивки, роботите трябва да хващат хем здраво, за да не изпускат стоката, хем фино, за да не я смачкат или строшат. За нас е лесно, но за тях все още не е.
Все още има доста работа по това роботите да могат да преценяват ситуации, които ние разрешаваме без усилие – например ако палето с пакетирани бутилки минерална вода в един склад се е обърнало, или шоколадът се е размекнал в опаковката си, докато е бил в камиона.
Но едно от най-големите предизвикателства за роботите в логистичната фирма и в склада на хипермаркета е мрежата. В един роботизиран склад с голям брой разнообразни стоки роботите комуникират постоянно – те буквално всяка секунда изпращат сигнали за позицията си в рамките на склада, за изправността на всеки свой компонент, за задачата, която изпълняват; докладват какво „виждат“ чрез сензорите си, какво „хващат“, какъв процент от задачата е изпълнена. От своя страна те постоянно получават сигнали – къде се намират другите роботи в склада, кой е най-близо, каква е вероятността от сблъсък, кой може да дойде на помощ при сложна задача, на кой рафт какво има, колко време е изминало за изпълнението на задачата…
Това означава колосален обем данни всяка минута! Закъснението на всеки бит данни може да обърка работата на целия склад. А клиентът ще остане разочарован. Нещо недопустимо!
Затова всъщност всички бъдещи роботизирани складове, куриерски услуги, хипермаркети и товарни превози ще станат факт с реализирането на новото, пето поколение мрежи. Те ще са бързи, ще обменят огромни обеми данни и ще разчитат на нищожни закъснения. Загубени пратки няма да има. А хората няма да с заложници на рутинни занятия и ще използват умовете си, за да създават умни нови неща.
