Играем компютърни игри. Гледаме телевизия. Гледaме видео на телефона. Чатим. Разменяме съобщения. Проверяваме пощата си. Няма нищо лошо в това, нали?
Ново проучване, публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация, е установило, че и при възрастните, и при младежите времето на седене пред компютъра се е увеличило с около час и половина на ден в периода от 2007 до 2016 г. (от около 6,4 часа до 8,2 часа на ден).
Никой не обича тези досадни статистики. Но нека се замислим за момент: 8 часа на ден седене на едно място?! Та това е половината от времето, в което сме будни, и кажи-речи една трета от съществуването ни изобщо!
8 часа от всеки ден е много време. За мнозина, навярно, голяма част от това време е заета с нужни, важни и полезни дейности, най-малкото защото с това си изкарват хляба, но това не променя факта, че подобно продължително заседяване е, меко казано, не особено полезно.
За вредите от дългото седене върху здравето всички сме наясно. Въпросът тук е как да използваме технологиите мъдро, за да избегнем собствените им капани?! Същите тези технологии, които ни подтикват да се заседяваме, могат да ни помогнат да се забавляваме динамично.
Да вземем за отправна точка това: твърди се, че добра физическа форма всеки ден човек трябва да изминава 10 километра пеша.
Приложения за спорт
Най-лесният и близък до ума начин човек да навакса липсващото движение е да ходи. Не е нужно да бяга като атлет, самото ходене е добро решение. Смартфонът може да помогне в това отношение, като измерва дали сме спазили „рецептата си“ от 10 километра. Крачкомерите не са особено точни, но има много спортни приложения, които проследяват изминатото разстояние по GPS.
Подобно приложение за проследяване на изминатото разстояние може да ни даде представа колко движение извършваме през деня. Така можем да установим, например, че средно дневно изминаваме 6 километра в рутинни дейности като пазаруване, разхождане на кучето, водене на детето до детската градина и други „битовизми“. При това положение остава да се почерпим с още половин час енергична разходка, за да „навъртим“ остатъка от онези 10 километра, които са нужни за добър тонус.
Фото-лов
Един чудесен начин да се раздвижим по приятен начин е да идем на лов за снимки. Без значение дали умеем да снимаме добре или пък не, ловът на снимки е нещо, което всички можем да правим. Целите са най-различни и всеки може да намери своята.
Заради изкуството и творчеството: можем да се впуснем в търсене на красиви кадри заради самите тях, особено ако времето навън е драматично: вали и е пълно с локви, има снежна буря, и т.н.
Лов за нередности, за които общината трябва да се погрижи: можем да направим бърза разходка из квартала или даден район край населеното място, което обитаваме, за да заснемем нередности, които впоследствие да докладваме на общината.
Лов на снимки заради хоби: можем, например, да снимаме оригинални идеи за оформление на градинки, цветя, цветни карета и т.н.
Снимки за проект: например можем да направим отдавна мечтана фотоколекция от изгледи на прозорци с богата орнаментика, с която искаме да представим акценти от дадено архитектурно течение.
Създаване на маршрути
Всички използваме маршрути в ежедневието си. От планинските, през разхождането на кучета и ежедневното кръстосване на града, всички „чертаем“ маршрути постоянно.
Можем да използваме смартфона си, за да създадем „карта“ с маршрути от определен тип, извървявайки различно трасе всеки ден. И без друго при повечето хора GPS функцията е постоянно включена. Например, можем да обхождаме любими маршрути за разходка на кучето, с дълги пътеки за ходене и предпочитани площадки за игра. Друг вариант е да записваме любими веломаршрути.
Освен, че ще натрупаме любопитни данни, тези маршрути някой ден могат да бъдат споделени и да са полезни и на други хора.
Цел преди всичко
Похватите по-горе са полезни, но най-съществено е да намерим добрата граница на разумното използване на технологиите. Няма нищо лошо в това да изгледаш един филм. Няма нищо лошо в това да изиграеш някоя и друга игра. Няма нищо лошо да поцъкаш в социалните мрежи. Всичкото това накуп, обаче, в големи количества, вече спира да е “няма нищо лошо в това”, когато ни откъсва от физическата активност в реалния свят. Защото години наред може да не усещаме нищо нередно в уседналия си ритъм, но когато един ден се събудим с метаболитен синдром, вече е късно – наваксването на загубената добра форма е почти невъзможно.
