Из случайно дочут диалог на съседна маса в заведение:
- Не си ли чувАл Cash? Графето добра песен извадИ с един рапър.
- Чи к‘во, то като Веско Маринов с концерт в НДК. Що подскачаш толкО?
Замислям се защо подскачам и аз. Не е заради историческия факт, че Графа има сценичното дълголетие на Веско Маринов. Кротката констатация на здравеняка зад мен ме усмихна. В съзнанието на част от масовата публика Влади Ампов също е бард, но баладите му събират жени без внуци, а по концерти го замерят със сутиени, не с цветя. Освен това е на сцена от времената, в които най-разпространената социална мрежа беше кварталната поликлиника и „Робинята Изаура“. Харесвам парти вайба на Cash – колаборацията на Графа с NDOE доказва за пореден път умението му да създава хитове, които вдигат с еднаква лекота градуса и на детски рожден ден, и на тим билдинг. Песента е част от албума „Страничен наблюдател“ (Monte Music), който излезе преди по-малко от месец и е достъпен на A1 Xplore Music.
Дискът включва нови и добре познати парчета в съотношение 6:6. Вече сме чували „Надежда“ като саундтрак на кампания срещу насилието над лекари. Видяхме как гори „Огън“ от цветове в Индия и започнахме да затваряме по-плътно кофичките си с кисело мляко, защото „Заедно“ щеше да изскочи и от там. Истината е обаче, че събрани на твърд носител другите три „стари и златни“ всъщност вълнуват повече от новите. „Последната песен“, с която Влади се сбогува на емоционално ниво с майка си, действа почти медитативно с китарните си Coldplay моменти и изключителен текст. „Изкуствен елемент“ е социална и в звученето й има мрак, който привлича. „Слухове“ с Поли Генова удря в диафрагмата с бийта си и може да раздвижи и дърво към дансинга.
Верни на принципа „Човек и добре да живее, рано или късно прави дует с Графа“, са и македонците от Next Time. Парчето е тип „да плеснем с ръце и да се прегърнем“ и те вдъхновява да купиш риза на ближния, но с преработен аранжимент за концерт със сигурност ще свали коефициента на захар в звученето. „Сродна душа“ е от песните, които те карат да се чувстваш изключително лек и щастлив, без да си влюбен. „Страничен наблюдател“ носи филмово усещане за самотата на нощния град, но безспорен фаворит в албума е „Да“ с Белослава. Това е най-добрата балада в реге летен режим, която Графа някога е правил, и със сигурност ще звучи на доста сватби по плажовете това лято.
