Роботите стават… услуга

Има една история, родена някъде през 80-те години на миналия век, за един инженер-професор, който поставил задача на студентите от своя курс по автоматизация да проектират робот за извършване на една най-обикновена домакинска задача – миенето на чиниите. Учениците се разделили на групи. Разработили идеи, чертали, рисували и накрая представили своите проекти. Всяка група измислила нещо впечатляващо, имало всякакви вариации по темата – с камери, със сензори и съчленени ръце, които местят чиниите. Професорът наблюдавал презентациите с уважение, а когато свършили, станал и казал: “Хубава работа. А никой ли от вас не осъзна, че можете да си купите робот, който мие чинии, от всеки магазин за битoва техника наоколо?”

Историята може и да не е вярна, но със сигурност е правдоподобна и говори за едно. Става ли дума за роботи, ние сме склонни да си представяме човекоподобни машини. В реалността обаче най-ефективните роботи нямат нищо общо с антропоморфната форма.

Ако спрем да си представяме, че роботите са с образа на човек или живо същество, то можем да си представим извънредно широкия кръг от възможни сценарии за използването им. А ако спрем да си представяме, че трябва да имаме робот, за да го използваме, тогава картината става още по-различна.

Роботите като услуга (Raas)

Не е нужно да притежаваш робот, за да се възползваш от възможността робот да ти свърши дадена работа. Можеш да го наемеш временно и за кратко, докато ти трябва, и да го върнеш – точно както се наема кола, например.

Концепцията за роботите като услуга, накратко RaaS, набира скорост и може би дори е достигнала повратната точка, когато започва да превзема реалността. Точно както телекомуникационните оператори като нас предлагат услуга заедно със съответното оборудване – например модем – под наем, за да се ползва услугата, скоро ще започнат да се предлагат и роботи – интелигентен софтуер, вграден в хардуер, който клиентът може да използва съгласно абонаментен договор.

Всичко това става възможно благодарение на прословутите “облачни” услуги. Софтуерът е налице в “облака” – остава само хардуерът да се появи на мястото, където е необходим.

Кога ще се случи това?

Твърде скоро. Експертите казват, че пазарът ще достигне повратната точка тогава, когато да имаш робот като услуга ти струва толкова, колкото да наемеш човек за съответната услуга – или дори по-евтино.

Това вече започва да се случва, казват пазарните наблюдатели. Един показателен пример е автоматизацията на сградната охрана. Обичайно на входа на дадена сграда има пазач, който следи на монитор изображенията от всички охранителни камери.

Вече има фирми, които предлагат автоматизиран “пазач” – софтуер, който следи изображенията от камерите, анализира видяното и реагира при появата на проблем. Този подход има едно голямо предимство – не се изморява да гледа мониторите и не му омръзва, както става с човека. Дори най-съвестният човек-охранител се изморява от гледането на екрана и става разсеян около 15-20 минути след сядането пред екрана. Но по-същественото е, че системата може да се използва като услуга, с абонамент. И, поне в родината си, струва колкото наемането на човек за охранител. Когато цената на услуга става съпоставима с цената на труда на живия охранител, потребителите вече имат сериозна причина да предпочетат роботизираната охрана.

Следващото, по-сложно и по-предизвикателно приложение на RaaS, най-вероятно ще е в земеделието. Там повторяемостта на дейностите на работниците (представете си засаждането на 1000 корена разсад от каквото и да е растение – еднотипно действие, повторено 1000 пъти) предполага много функции да се автоматизират. Интерес в този случай представлява сезонността – още една сериозна причина за роботизиране на работата.

Важно е да се отбележи в случая, че нито едно от приложенията на роботиката като услуга не предполага роботите да “изземат” работата на хората. Напротив, най-голямата ефективност ще е налице тогава, когато хората и роботите работят в сътрудничество. Например, сградният пазач няма да остане без работа заради роботизирането на охраната – просто неговото внимание ще бъде насочено в по-полезна, по-креативна посока. И земеделецът няма да остане без хляб, ако роботите садят разсада – той ще има време да свърши нещо друго, като например да направи анализ на почвата, за да прецени най-добре нуждите от наторяване.