Темата за защитата на личните данни в интернет винаги е била доста пренебрегвана. Макар експерти и компании редовно да напомнят колко е важна личната киберсигурност, за много хора тя изглежда нещо твърде сложно или пък обратното – ненужно.
Случилото се с НАП през последните дни дойде като неприятна и неочаквана изненада за мнозина. И докато теч на лични данни от институция е вън от контрола на потребителите, то какво се случва с данните им в социалните мрежи и мобилните приложения е малко по-различна тема.
Регламенти и реалности
След влизането в сила на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) през месец май миналата година, очакванията бяха за доста по-ограничено събиране на данни от онлайн услугите и социалните мрежи. Всъщност, регламентът нямаше за цел да ограничава събирането на данни, а да въведе ред в този процес. За компаниите, които спазваха и преди това разумни нива на защита, няма кой знае какви промени, но има повече отговорности при евентуален проблем.
Самото събиране на данни все още е позволено, стига да е обяснено ясно на потребителя какво се събира и защо. Това са онези дълги изскачащи прозорци с обяснения, когато човек посети даден сайт или отвори някое мобилно приложение за пръв път. Надали има и 5% от потребителите, които реално четат тези обяснения, а просто директно дават своето съгласие.
Така се стига до ситуации като казуса с приложението FaceApp, което за пореден път стана популярно заради известните личности. Това се случва през година-две, като този път с популярността дойде и недоволство, че качените в него селфита се изпращат до сървърите на компанията. Всичко това е описано в сайта и приложението, но след като малцина реално четат условията на използване на дадена услуга, мнозина се оказаха изненадани и недоволни, въпреки че дори повече данни за тях се събират и от други онлайн услуги и особено социалните мрежи.
Какво може реално да направи човек
Все още продължават да важат класическите съвети, но се изискват и малко допълнителни усилия.
Човек трябва да започне да си създава навик да прочита условията за използване на дадена услуга, сайт и приложение. В тях трябва да е описано точно каква информация се събира, как се съхранява, как се използва и с кого се споделя. Отнема малко повече време, но помага на човек да е наясно с това какво се случва с данните му в дадена услуга.
При инсталиране на мобилни приложения, трябва да се обърне внимание разрешение за достъп до какви данни и функции в телефона иска даденият софтуер. Няма нужда калкулатор например да иска достъп до снимките или контактите. Не е препоръчително да се инсталират приложения, които искат достъп до повече информация, без да обясняват защо.
Когато човек вече не използва дадено приложение, добре е да го изтрие, защото дори и да не го пуска, то може да продължава да събира данни. Същото важи и за приложенията, които човек свързва с профила си в социалните мрежи.
Друг съвет е да си направи отделен имейл за регистрации в сайтове и приложения. Така личната кореспонденция ще е по-добре защитена в случай на пробив в някое от тези приложения и компрометиране на имейл адреса.
Събиране на данни в интернет винаги ще има и това не е задължително нещо лошо. Много от услугите са толкова добри и популярни именно заради данните. Просто човек трябва да е малко по-внимателен с кого ги споделя.