Трябва ли да се забрани речта на омразата

Социалните мрежи постоянно засилват своето влияние и това, което казваме в тях, може да достигне до не малко хора. Тази сила, разбира се, се използва не само, за да се каже колко е хубаво лятото и как птиците пеят, а често и за да насочи нечий гняв в определена посока. Всичко това поражда въпроси, а един от тях е “Трябва ли да има закон срещу речта на омразата?” И, всъщност, какво точно е реч на омразата?

През последните месеци Франция се похвали, че готви закон срещу речта на омразата. Това всъщност няма да е първата в света регулация от този вид – подобни норми има и в други европейски страни. Както може да се очаква, в различните страни го дефинират по различен начин. Канада например забранява словото, което подклажда „омраза към всяка идентифицираща се група, когато такова подбуждане е вероятно да доведе до нарушаване на мира“. Германия забранява речта, която накърнява „човешкото достойнство на другите, като обижда, злонамерено злоупотребява или клевети части от населението“. А Обединеното кралство забранява „заплашителни, обидни или нагрубяващи думи“, които „разпалват расова омраза“. Независимо от тези важни дефиниционни различия, в която и да е от тези юрисдикции, тези, които публикуват омразяващо онлайн съдържание, могат да бъдат изправени пред наказателно преследване.

Какво е реч на омразата?

Независимо от всички дефиниции, понятието реч на омразата може да се тълкува всякак. В зависимост от личните възприятия, ако една жена коментира за друга жена, че е твърде пълна, това също може да се изтълкува като реч на омразата.

Независимо от всички опити по целия свят да се дефинира точно и ясно какво е реч на омразата, никъде няма категорично и недвусмислено обяснение на този термин.

Свободата на словото

Големият дебат относно речта на омразата идва от разбирането, че всички хора по света имат право на свобода на изразяването. Това означава, че всеки трябва да може да каже какво мисли и чувства. Всеки трябва да може да изрази идея. И дори тази идея да е лоша идея, правото на свободно изразяване трябва да зачита възможността човек да сподели лошата си идея.

Липсата на тази свобода на словото е предпоставка за злоупотреби, които според мнозина са по-страшни от ефектите на самата реч на омразата. Съществува ли правно основание да се ограничава някакъв вид реч, това създава потенциал да се злоупотреби с тази власт. Правото на държавата да ограничава словото неизбежно води до изкривявания и съвременната българската история е доказала докъде може да доведе това.

Имам ли морал

В последна сметка остава отворен и въпросът дали наистина речта на омразата автоматично поражда насилие и омраза?

Ако някой сипе реч на омразата, това не значи непременно, че всички, които го слушат, ще предприемат действия, мотивирани от омраза. Предполага се, че хората, които чуват/четат речта на омразата, имат време да обмислят, да преценят и да вземат решение как да реагират. Речта на омразата не отключва автоматично някакво лошо действие – хората имат възможност да откликнат, да отхвърлят, да оспорят. Ако имат собствен мозък и най-вече морал, те могат сами да преценят дали да реагират с омраза и с действия, мотивирани от нея.

В едно демократично общество това означава, че речта на омразата няма да „покълне“ в сърцата на тези, които я чуват или четат. Тя няма да даде плод, няма да доведе до събития.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*