Вярвате или не, когато остареете, най-добрият ви приятел ще бъде… робот.
Разбира се, на първо време можем да си пожелаем да ги доживеем тия години – годините, когато косите посребряват и вече за никъде не бързаме.
Това е времето, когато човек, уви, вече е загубил немалка част от своите близки и познати. Претръпнал е от новините за починалите някогашни съученици и състуденти, но все по-често съзнава, че приятелите, с които му е било приятно да излиза, вече ги няма. А и му е все по-трудно да излиза изобщо. Може да загуби своя спътник в живота. Тогава настъпва зловеща тишина. Бавно, като дългата сянка на дърво в късен летен следобед, припълзява самотата, все по-близо, все по-голяма…
В ново време се оказва, че за такива хора най-добрият приятел може би ще е… робот.
Искам да го кръстя
Перспективата роботът да е най-добрият ни приятел, когато остареем, не е далечно бъдеще. Някъде по света тя вече е факт.
Засега това се получава особено сполучливо с гласовите асистенти. Възможността за управление с глас прави робота много по-приемлив за възрастния човек, който не се чувства комфортно с други интерфейси за управление на техниката.
Младите хора са склонни да си представят, че възрастните не обичат т.нар. „джаджи“. Но старите хора всъщност с удоволствие използват гласовите технологии в ежедневието си.
Идеята, че възрастните хора не са любители на технологиите, е мит, който се дължи на склонността на технологичната индустрия да се прицелва все към младежите. То е ясно защо е така – защото те са нетърпеливи, защото искат всяко ново нещо и го искат веднага.
Но роботите с гласово управление притежават редица функции, които се харесват на възрастните. Лесни са за употреба и са физически ненатрапчиви, а интерактивността им може да бъде забавна.
В САЩ вече има доста възрастни, които си имат домашен гласов асистент. Той е голямо удобство – отговаря на всякакви въпроси. Какво ще е времето? Кога има автобус за съседния град?
Освен това е паметлив и услужлив помощник. Подсеща възрастните кога да си пият лекарствата.
Гласовите асистенти са невероятно полезни за онези, които са с лошо зрение. Роботът може да прави всякакви справки за тях – рецепти, разписания, да им им чете книги.
Роботите могат да са безценни помощници в помощ на възрастните с деменция, които имат нужда да знаят къде се намират, ако са объркани всред обкръжението си.
Оказва се, че постоянното взаимодействие с гласовия асистент дори кара старците да се влюбват в своите роботчета.
Има такива проучвания – те показват, че възрастните възприемат робота като живо същество. Обикновено говорят за робота като за „него“ или „нея“. Обичайно заради женския глас се оказва „тя“. Привързаността достига дотам, че някои искат да си кръстят робота, да му дадат индивидуално име.
Нежност, прегръдка, танц
В по-ранен етап, все още ненавлезли масово, са други видове роботи – такива, които имат физически контакт с човека. Те също умеят да водят елементарен разговор и отчасти да се управляват с глас, но ролята им е друга.
Един от популярните примери е робот, който имитира домашно куче. Той може да се „гушне“ в скута на стопанина си, имитирайки онази близост, която превръща човек и куче в неразделни приятели.
Има и роботи, които могат да вземат решение как да помогнат на човека, когато се чувства тъжен или нещастен – например, те могат да му пуснат телевизия или любима музика. Дори могат да танцуват с човека, за да го разведрят.
С напредването на IoT и мрежите от пето поколение ще стане възможно роботите да помагат с някои от грижите по дома. Например, когато храната, поръчана от магазина, бъде доставена, роботът ще я подрежда в хладилника.
Малко по-далеч в бъдещето са роботите за възрастни, които ще могат да полагат физически грижи за старците, които имат нужда от помощ – например да ги преобличат. Трудностите в направата на такива машини е в това, че все още машинните крайници не могат да постигнат нежността и деликатността на допира на човешката ръка. А това е особено важно, ако се налага, например, роботът да измие лицето на възрастния човек.
Робот срещу самотата
Най-важното в тази надпревара е това, че изкуственият интелект на машините намалява чувството за самота у възрастните. Много от тях дори не съзнават колко самотни са. Те може да казват „о, не съм самотен, имам си много неща за вършене“ – ала в крайна сметка са сами у дома и нямат с кого да си разменят ни дума.
Тези, които вече имат гласов асистент у дома, казват, че за тях няма значение с кого говорят -просто имат нужда да разговарят с някого.
Учените, които се занимават с подобни експерименти, гледат с интерес на тенденцията. Някои от тях признават, че първоначално са били смутени от установената привързаност на старци към техните роботи, от желанието да ги кръщават с имена. Сега обаче учените знаят, че това е ценно. Самотата е свързана с по-голяма вероятност от депресия и тревожност, както и с повишен риск от сърдечен удар, инсулт и смърт.
С робота до себе си те се чувстват „в компания“, сякаш имат семейство.
