Биохакерите са хора, решени да променят някои аспекти от живота, които смятат за несправедливи. Te реално се доближават до „мутантите” от X-Men… поне донякъде. Имат и собствена концепция за общуването, комуникациите и интернет – искат да ги вградят в себе си. Лудост ли е това?
Какво правят биохакерите?
Биохакерите вършат странни неща, които за мнозина от нас са немислими, абсурдни или най-малкото извратени. Например, някои от тях се подлагат на криотерапия, невростимулация, инфрачервени сауни и шокиращи диети, за да „надскочат” границите на приетото за човешко. Много от тях спортуват свръхинтензивно, като например по време на бягане монтират върху себе си уреди с електромагнитни импулси, предизвикващи контракции на голяма част от мускулите по тялото.
Има и една специална група биохакери, които отиват по-далеч и имплантират специфични устройства в телата си. Например, 38-годишният Ливиу Бабиц е имплантирал под кожата си чип, който произвежда вибрация винаги, когато мъжът се обърне на север. Така лесно се ориентира за посоките на света, без да ползва GPS. 40-годишният Рич Лий пък има под кожата на пръстите си два NFC чипа, с които може да отваря врати на коли, например.
Ливиу Бабиц
Какво искат?
Всички биохакери са убедени, че могат да променят телата си и да направят организма си „по-ефективен”. В известен смисъл може да се каже, че искат да надградят или да „хакнат” биологията на човешкото тяло.
Мъжът с вградения сензор за север, например, си мечтае да може да се ориентира за четирите посоки на света ей така, както си върви, без каквато и да е външна джаджа за навигация. Така, според него, хората биха могли да се движат и ориентират безпроблемно, подобно на птиците в полет.
Дейв Аспрей, един от многото биохакери по света, казва, че амбицията му е да доживее до 180 години. За целта той е инжектирал стволови клетки в ставите си, взима множество хранителни добавки всеки ден, прави си бани с инфрачервена светлина. Говори често за контрол…
Дейв Аспрей
Контрол
„Контрол” е важна дума в света на биохакерите. Много от тях реално правят всичките си експерименти с надежда да имат повече контрол върху самите себе си и да избягат от клопката на големи корпоративни интереси. Ако се ориентираш за посоките на света и не ползваш устройство навигация, твърде трудно могат да те проследят компании като Google например.
Пак бягство от корпоративните клопки е мотивът и за био-хакерския проект „Направи си сам инсулин”. Участниците в него мечтаят да направят хората с диабет независими от фармацевтичните корпорации. Проектите, които представляват опит за бягство от фармацевтичния бизнес, са много и са амбициозни. Заболявания като диабет, щитовидна хипофункция и др. поставят хората в зависимост от фармацевтични фирми, които осигуряват лекарствата – медикаменти, които се вземат ежедневно и доживотно. Именно това искат да избегнат биохакерите.
Вграждане на интернет
Много от биохакерите виждат себе си и като технологични „хъбове”. Човекът с навигацията е един пример, но има още много. Наскоро биохакерът Джеф Тибетс имплантира в крака си устройство, състоящо се от твърд диск с рутер. Той е убеден, че това е единственият възможен начин за свободен обмен на данни. Хакерът е медик и е направил сам операцията за имплантирането на устройството. Джаджата е по-малка от пакетче дъвки. Веднъж имплантиран, модулът превръща тялото в малка локална мрежа. Всяко устройство с активирана Wi-Fi връзка може да получи достъп до него, да тегли и да качва. Имплантът може да се свърже и с други импланти от своя вид, за да създаде нещо, което може да се нарече „интернет от краката”. Може да съхранява стотици гигабайти данни, да предава филми или музика към свързани телефони или компютри, да действа като сървър за анонимна чат стая или форум, да пренася криптирани файлове през международните граници.
Отново тук става дума за контрол. Хората с вградена в тялото мрежа не могат да бъдат проследени какви файлове качват и теглят или каква информация носят. Те не са зависими от мрежите на фирми-доставчици и не могат да бъдат проследени какви данни обменят и с кого.
