Как социалните мрежи създават „страха да не пропуснеш“

Битката за привличане и задържане на вниманието на потребителите от социалните мрежи е доста оспорвана. За всяка социална мрежа една от най-важните статистики не е толкова броят на регистрираните потребители, а колко време те прекарват в платформата.

По-дългото използване на дадената социална мрежа означава повече възможности за показване на реклами. Това разкрива и по-голям потенциал за гледане на повече и по-дълги клипове, ексклузивно и спонсорирано съдържание. И докато редовното използване на социални мрежи има своите предимства и за потребителите, всяко прекомерно нещо е вредно.

Страхът е в основата на всичко

Сред най-популярните сюжети по филмите е безстрашният герой, който може да преодолее всичко или героят, който се изправя срещу страховете си. Много често страхът е представен като нещо лошо или унизително. Но всъщност това е естествена черта на всяко живо същество. Страхът е постоянен и в най-различни форми. Именно той е мотиватор на повечето действия – от търсенето на храна, заради страха от глад до преодоляването на грандиозни препятствия за цялата цивилизация. Без страх няма прогрес.

Отвъд философските размисли за страха, той има и доста по-скромни и директни ползи дори и за бизнес цели. За социалните мрежи това е т.нар. „страх да не пропуснеш” (FOMO – Fear of Missing Out). Той има различни измерения, които учените по света постепенно откриват.

fomo Как социалните мрежи създават „страха да не пропуснеш“ А1 Блог

Едно от тях е доста безобидно на пръв поглед – страхът да не пропуснеш нещо ново в социалните мрежи. Хората са окуражавани да „следват“ други потребители в социалните мрежи и да не пропускат публикациите им. Те могат да са различни статуси, мнения, както и цели видеоклипове и подкастове. Колкото повече източници на съдържание потребителят следва, толкова повече публикации ще трябва да гледа и да се стреми да не пропуска нищо, за да не изостане от случващото се. Неусетно потребителят може да се окаже в ситуация, в която постоянно излиза нещо ново и той свиква до такава степен, че без достъп до социалната мрежа, започва да изпитва дискомфорт и тревожност.

В реалността

През 2018 г. учени от Университета на Пенсилвания правят експеримент, който да провери как се отразяват социалните мрежи върху емоционалното състояние на техните студенти. Те са разделени на две групи – едната използва социалните мрежи както обикновено, но другата се ограничава до 10 минути на ден за всяка платформа.

Три седмици по-късно всички преминават през повторни тестове на психичното си състояние. Оказва се, че членовете на ограничената група показват значително понижение на чувството за самотност и депресия. Резултатите показват още, че когато потребителят положи усилия да намали прекараното в социалните мрежи време,  FOMO спада драстично и човекът се чувства по-добре.

Другата форма на FOMO обаче е по-сложна и дори по-опасна. Тя пак се поражда от социалните мрежи и този път не е тяхна цел или вина. Тази форма на FOMO се създава от самите потребители. В стремежа си да изглеждат добре пред останалите, те започват да публикуват статуси и снимки, които може да не отразяват реалния им живот, но пък изглеждат бляскаво.

fomo Как социалните мрежи създават „страха да не пропуснеш“ А1 Блог

Всичко това обаче създава страх в хората, които виждат тези снимки, че пропускат по-хубави неща в живота си. Не всеки може да пътува по екзотични дестинации, няма възможност да отдели дори време, за да отиде на парти и т.н. Гледайки всичко това в социалните мрежи, в хората се заражда страх, че не живеят пълноценно, а дори не осъзнават, че всъщност има вероятност да имат доста по-хубав живот от този, който виждат на няколко подбрани снимки в интернет.

Проучване на учени от Университета Йорк в Канада от 2017 г. открива пряка връзка в създаването на собствени негативни представи в съзнанието на младите жени в социалните мрежи. Причината – снимките на други красиви жени, които създават впечатление в останалите, че собствените им тела и цялостен външен вид не са добри. И тук факторът на манипулираните снимки и подбраните кадри, които да бъдат показани, също остава на заден план.

Какво може да се направи?

От страна на социалните мрежи няма какво много да се направи. Някои от тях вече започнаха да предлагат функции за „общо здраве“, които да помагат за намаляване на прекараното време онлайн.

Повечето усилия обаче падат върху самите потребители. Те трябва да са наясно, че публикациите в социалните мрежи твърде често не отразяват реалността. Хората не трябва да позволяват на публикациите в социалните мрежи да влияят на възприятието им за собствения им живот.

Това не е лесно, тъй като сравнението с останалите е почти неизбежно. Все пак, когато човек знае, че социалните мрежи показват само „компилация с избрани моменти“, ще му е по-лесно да преодолее страха, че пропуска нещо, което всъщност може и да не е така.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*