Те са млади, голи по душа на сцена, и нахални само по време на брейнсторминг сесия за избор на сингъл. Често търсят публиката си в метрото или на някоя автобусна спирка, където до скоро са изкарвали джобните си с музика. Хващайки микрофон, компютърна мишка и инструмент, пред очите им не стои окъпана от фойерверки тълпа на „Гластънбъри“, а някой като баба им, която няма да се поколебае да ги чукне с бастун по главата и да им каже, че не струват. Изгряващите звезди на световния поп са повече змей в студиото, отколкото газела на червения килим. Успехът каца на рамото им след турбулентна верига от провали и дългогодишни опити да вкарат в пъбовете повече от двама души публика. Писането на песни е естественият им антидепресант и спасителната нишка, която води към светлината в дъното на тунела директно към голямата сцена. A1 Xplore Music представя няколко имена, за чиято глобална експанзия в чартовете тепърва ще се говори.
Луис Капалди, шотландският боец с пица в ръка
Луис Капалди
Един бъбрив шотландец с наднормено тегло и обезоръжаващо чувство за хумор извървя пътя от „момчето с най-хубави зърна в махалата“ до глобална музикална сензация само за две години. Луис Капалди изпраща 2019-та с топлещи сърцето цифри – песента му Someone You Loved се задържа 7 поредни седмици на върха на британския чарт, влезе в Топ 5 на 29 държави, оглави американския Billboard Hot 100 и генерира над милиард слушания в стрийминг платформите. Капалди влезе в историята и като първия артист, разпродал турне за 10 минути още преди да е пуснал дебютния си албум Divinely Uninspired to a Hellish Extent (“Анимато мюзик”/Universal Music Group). Състоянието на артиста, който Елтън Джон определя като „следващото британско чудо в музиката“, възлиза на над 10 милиона долара, но той продължава да живее в къщата на родителите си в Батгейт – градче с население на четири квартала колкото „Люлин“. Преди броени дни Капалди получи първата си номинация за „Грами“ за „Песен на годината“ за Someone You Loved. В престижната категория той ще премери сили със звезди от калибъра на Лейди Гага и Тейлър Суифт. Утвърдил се като майстор на комедийните абсурди в социалните мрежи, Луис още не коментирал номинацията си, но феновете му вече могат да познаят как е отпразнувал. През октомври, когато стана номер 1 в САЩ, Капалди пусна клипче от хотелската си стая в Ел Ей, в което след серия безумни разговори с рецепция успява да си поръча две бири, за да полее успеха си. Сам, но щастлив и здраво стъпил на земята с цялата си тежест на, както се нарича гальовно той, „разтапящ се хипопотам“.
Луис прави първия си импровизиран концерт 4 годишен, когато родителите му – медицинска сестра и рибар, обикалят с каравана Франция. Получава китара на 9 и пише първата си песен на 11. На 17 решава, че ще се издържа само с музика. По това време е забелязан от скаута на таланти Райън Уолтър. „Никога не съм бил академичен тип. Бях клоуна на класа и се виждах като техник по парното или водопроводчик, след като завърша. Нямах мечта, различна от това да свиря по пъбовете и по няккаъв начин да се издържам с музика. За мен е извънземно, че това нещо се превърна в кариера.“, обяснява Капалди в интервюта. В родния си град се радва на пица със своето име и посещава един и същи пъб – The Grange, където изнася първите си концерти и рядко отказва автограф на случайни непознати на улицата.
Фрея Райдингс, любимката на „Игра на тронове“
Фрея Райдингс
Най-горещият женски вокал на Острова в момента изкарва джобните си с кавъри по клубовете от 12-годишна. Суровият нерв и бруталната честност в пиано епосите на Фрея Райдингс стават популярни на принципа „Един приятел ми каза“, подсилени от два интимни концерта пред около 2000 души, качени в YouTube. Райдингс напуска уютната си анонимност на клубна звезда през лятото на 2018 г, когато три нейни песни се завъртат в риалитито Love Island и една от тях – Lost Without You, детронира Florence and the Machine с темата им от „Игра на тронове“ от върха на британския Shazam. Успехът на 23-годишната лондончанка с теменужен поглед и огън в косите е напоен със симпатична ирония, която тя ще оцени години по-късно. По време на записите на едноименният й дебютен албум Флорънс Уелч, неин идол от тийнейджърските години, се оказва в съседно помещение и й пуска бележка с комплимент под вратата. С култовия епос на HBO певицата е свързана чрез Лина Хейди, която светът познава като манипулативното чудовище Церсей Ланистър. Една от най-скъпоплатените актриси в света на телевизионното кино избира видеото към You Mean The World To Me за режисьорския си дебют. Разтърсващата балада на Райдингс е посветена на майка й, а клипа пресъздава турбуленциите, през които семейството минава, когато родителят е прикован на легло. В ролята на дъщерята, чието сърце не спира да рикушира в това на баща й, влиза друга звезда от „Игра на тронове“ – първата шпага на Старките Мейси Уилямс.
Дебютният й албум Freya Ridings (Universal Music Group/“Анимато мюзик“) излиза миналото лято и пулсира в синхрон с гиговете й на култови фестивали като „Лолапалуза“ и „Гластънбъри“.
Фрея разучава акордите на китарата гледайки изпълнения на баща си, тв актьорът Ричард Райдингс, който невръстната публика може да разпознае и като гласът на бащата в хитовата анимационна поредица „Прасенцето Пепа“. Първият инструмент, който я привлича, е виолата, но бързо се отказва – заради невъзможността да пее и да свири едновремено. Ориентира се към пианото, което я спасява в кошмарните й години в училище – закръглена, рижава и неприлично висока за възрастта си, Фрея е на дъното на хранителната верига сред съучениците си. Дислексията й я прави още по-удобна мишена за подигравки и унижения.
В годините на своята YouTube популярност тя зачерква шоута като X Factor като трамплин към успеха. „Гледах ги като фен и си казвах „Уау, жестоко! Бих написала с удоволствие песен за някой от финалистите.“ Още като тийнейджър се виждах повече като автор на песни, а не като изпълнител. Освен това не бях много за показване по телевизията с всички мутации на тялото ми в тази възраст.“, обяснява звездата.
Том Уокър – от метростанцията към голямата сцена
Том Уокър
Роден в Шотландия и израснал в Манчестър, Том Уокър започва като уличен музикант. Класически сюжет, митологизиран в световен мащаб от идола му Ед Шийрън. Именно четирикратният носител на „Грами“ го вдъхновява да гради авторски репертоар със спартански стоицизъм. „Гледах го и си мислех „Щом едно рижаво хлапе с китара може да разбие клишетата с такъв шут, защо да не може и някой друг?“, споделя в интервю 27-годишният здравеняк. С вид на пристрастен към бургерите викинг и глас, който може да те вкара в църква. Уокър пробива с хит сингъла Leave A Light On през 2018. Настоящата година той изпраща с BRIT наградата за най-добър нов артист, участия в десетки фестивали по света и турне, което стигна до Мексико. И всичко това преди албумът му What a Time to be Alive (The Orchard/“Вирджиния рекърдс“) да стане пазарен факт. Фаворитът ни в него е Angels. „Това е песен за хората, които ежедневно спасяват живота ни и остават незабелязани. Те са особена порода същества, почти като магьосници, не стрелят с шампанско като направят добро и не са обсебени от фалшиви знаменитости като клана Кардашиян. Като дете имах тежко заболяване на бъбреците. Не беше ясно дали ще прескоча трапа, но попаднах на лекарски екип от ангели, които се погрижиха за мен безусловно.“, разказва Уокър.
Желанието си да стане музикант открива на 9 години, когато баща му, заклет меломан, го води на концерт на AC/DC в Париж. Първата си китара купува със спестените си пари като вестникар в махалата. Гласът си открива чак като студент в London College of Creative Media. Tогава изкарва и първият си „колосален“ хонорар от свирене – 50 паунда, които с групата му си разделят по равно и изпиват юнашки в клуба. Том Уокър не ползва стилист за сценичните си пърформанси – гардеробът му е зареден до дупка с черни тениски и джинси, към които добавя сако като акцент и неизменната си шапка ала “птиче гнездо”.
Денис Лойд, до Банкок и назад
Денис Лойд
Всички сме чували Nevermind, един от хитовете на лято‘2018, но когато трябва да назовем името на изпълнителя се чувстваме като изпържени на стола на „Стани богат“ с въпрос за 100 000 лева. Това е Денис Лойд, 26-годишен мултиинструменталист, бийтмейкър и професионален самотник от Тел Авив. Свири на тромпет от 8 годишен, след това бързо наваксва с уроците по китара и създава първите си песни преди да се научи да разкопчава женски сутиен. Изкарва три години във военноморски флот с идеята, че ако след емоционалния катарзис там още му се прави музика, значи това ще прави до края на живота си. Денис осъмва с клеймото „звезда“ за денонощие, след като ремикса на Nevermind стига до четвърто място в Spotify Global Viral Chart, събира 400 милиона стрийма и е търсено 1,5 милиона пъти в Shazam. Лойд се сблъсква с цифрите на успеха след година в Банкок, която определя като своя „екзистенциален урок“ и в която почти не слуша музика. Именно тази блажена изолация му помага да открие своето звучене. Докато следващият му сингъл Leftovers надхвърля 30 милиона гледания, Лойд признава: „Не харесвам албуми и не съм убеден, че трябва да издавам собствен. Обичам да разказвам истории за живота си и понякога това става с една, три или шест песни. Но наистина, не помня кой е последния албум, който съм харесал истински – може би някой на Nirvana, които са ме изградили в голяма степен като музикант.” За него успехът има проста формула. „Като тийнейджър си мислех, че ако някой ден печеля достатъчно, за да оцелявам с работа, която обичам, значи съм ударил джакпота. И сега е така. Будя се, правя музика и обикалям света благодарение на това.“, казва Лойд.
Грейс Вандеруал, детето чудо
Грейс Вандеруал
„Ти си новата Тейлър Суифт!“ – с тази реплика на Саймън Кауъл Грейс Вандеруал започва участието си в „Америка търси талант“ през 2016 г. Едва на 12, с вид на Пипи Дългото Чорапче, гушнала укелеле вместо кон, тя изпълнява авторската си песен I Don’t Know My Name. Журито и публиката са разтърсени и Грейс получава златен бутон да отскочи до финалите на шоуто, което в последствие печели. Детето-чудо влага наградата си в благотворителност и в построяването на две къщи в короните на дървета за нея и по-голямата й сестра. След успеха си в прайм тайма на NBC Грейс минава в режим на домашно обучение и изнася серия от разпродадени концерти в САЩ, но по-късно се връща в общественото си училище в Ню Йорк. „Средата ми там е супер, защото тийнейджърите се интересуват само от себе си и ако някой ти обърне внимание, то ще е само за един ден.“, казва Грейс. През лятото на 2018 тя вече има един албум зад гърба си – This Is Just The Beginning, и подгрява Imagine Dragons на Северноамериканския лег от турнето им. На въпроса какво искаш да правиш след пет години, дъщерята на домакинята и маркетинг шеф на технологичен гигант отговаря: „Още съм екстремно млада, за да прогнозирам, но бих искала музиката да е моя професия.“
Преди броени дни Грейс пусна и второто си EP „Letters Vol. 1“ (Sony Music/“Вирджиния рекърдс“), което определя като най-личния си проект до момента. Тя е ко-режисьор.и създател на концепцията за видеото към пилотния сингъл I Don’t Like You.
