Coldplay от изгрев до залез

На пресконференция звучат като семейни момчета в кварталния пъб и будисти, които току що си измъкнал от някоя пряспа за медитация. Разменят си тънки иронични лафове и са стиковани като часовник. Никой от тях не е излязъл да се сбие. Щеше да звучи като бедствие за шоубизнеса, ако не говорехме за група от калибъра на Coldplay.

Група, която е толкова голяма, че си позволи парче с Бионсе, без да й пука, че ще бъде отлъчена негласно от рок гилдията. И в същото време продължава да създава поп класики с китарни атмосфери, които могат да те вкарат и на стадиона, и в църквата, и на дансинга. Новият им албум Everyday Life (Warner/“Орфей мюзик“) е пълен с такива.

Кротък космополитен шедьовър, който те кара да се чувстваш смирен, прероден и лек.

Не помня кой от членовете на Muse беше подхвърлил хапливо в интервю, че Coldplay са постигнали глобалния си успех, защото са пуснали DJ в студиото и стадионните им рефрени ще звучат адекватно и на детски рожден ден. Пичове, в това е силата да се променяш и надграждаш според собствения си ритъм, не според традициите на жанра и очакванията на индустрията.

Тънкият момент при Coldplay е в липсата на страх от остри завои. А това, в комбинация с красив ум и старомодното им поетично съзерцание към света, ражда музика с нерв извън матрицата.

Everyday Life е двойно LP, но 16-те трака в него не трябва да ви подвеждат – с включените припявания от нигерийски хорове, глъчка от детски смях и други звуци от „ежедневния живот“, той е по-кратък от повечето дългосвирещи албуми на групата. Записван на места като Тоскана, Париж, Буенос Айрес, Малибу и Йерсуалим, Everyday Life е разделен тематично на Sunrise („Изгрев“) и Sunset („Залез“).

Крис Мартин обяснява простичко: „Парчетата за залез са интровертни и разказват за възникването на определени мрачни състояния, а парчетата за изгрев ти подсказват как да се справиш с тези състояния.“

coldplay Coldplay от изгрев до залез А1 Блог

Бандата представи проекта с лайвстрийминг в YouTube от покрива на цитадела в Оман

Йордания е сред страните, в които никога не са свирили заради липсата на мащабни арени. „А в същото време усещам страната като център на света, над който всеки прелита. Една от причините да не правим турне за Everyday Life е точно в чара на места като Йордания, които пропускаме заради по-удобни маршрути.

Изборът на държава в Близкия Изток е в унисон с основната идея на албума – че всички сме хора, чупливи, съвършени в несъвършенството си. Светът е скован от ужаса на различията в религия и националности, а в края на деня всички си приличаме – прегръщаме децата си, търсим приятелите си, борим се да станем по-добри версии на себе си.“, разказва Крис Мартин.

Обложката на албума е вдъхновена от стара семейна фотография на китариста Гай Беримен

На нея дядо му позира със своята банда, в който свирят и двама от чичовците му. Годината е 1919. „Не ми пука дали албума ще стане номер едно. Знам, че звучи напудрено, но той не е създаван за състезанието и бързия кеш. Ние сме на това ниво в играта, в което можем да правим каквото си пожелаем, без да ни пука за критиката. Това, което ни движи, са две неща – любов към музиката и любов към хората, за които свирим.“, обяснява Мартин.

Във водовъртежа от афробийтове, госпъл хор, щрайх и брас експлозии и сърцат блусарски трибют  към Джанис Джоплин (Cry Cry Cry), се хващам като удавник за сламка за Church, Trouble in Town, Orphans и Everyday Life.

 

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*