В едни стари времена, когато все още Google не съществуваше и не е била и замислена, една фирма се обърна към тогавашния ми редакционен екип с молба да тестваме неин софтуер за автоматизиран превод. Инсталирахме го с колеги и взехме произволен текст от компютърните издания отвъд океана, за да видим какво ще преведе програмата. Всичко вървеше добре до момента, когато зърнахме, че „win drivers” (драйвери за Windows) бе преведено като „печелете шофьори“. След около минута от съседния офис нахлуха при нас, за да видят за какво ехти такъв смях.
Машинният превод изглежда голямо улеснение, особено сега, когато в него се вграждат елементи на изкуствен интелект на база на „дълбоки невронни мрежи“. И не, последният израз не е грешка в превода – те наистина са дълбоки невронни мрежи, защото имат „дълбочина“ – структурирани са на по 8-9 или 10 нива, за разлика от ранните невронни мрежи с по 1 или 2 нива. Но дали това ги прави способни да превеждат интелигентно?
Колкото и да са дълбоки невронните мрежи, рискът да словообразуват някоя феноменална глупост е съвсем реалистичен и може да ни накара да се смеем до задушаване. А може и да ни скара. Може дори да скара цели нации. Може да вкара някого в затвора по грешка. Или обратното.
Шок
Може би сте чули, че заради грешка в машинния превод норвежкият спортен отбор на олимпийските игри в Пиеонгчанг трябваше да изяде 15 000 яйца за закуска. Всъщност поръчката била за 1500 яйца (за всички спортисти за всички дни на престоя). Но при поръчката използвали Google Translate, за да напишат заявката. Машинният преводач е сбъркал един малък символ, с което значително е изменил значението на знаците.
Смут
Един от пословичните случаи на голям на конфуз заради машинния превод стана факт по време на фестивала Евровизия 2018, спечелен от израелската певица Нета Барзилай. Тогава Microsoft Translator нарече победителката „истинска крава“. Оказа се, че при победата израелският министър-председател е изпратил до певицата поздрав: „Нета, ти си истинско съкровище! Ти спечели толкова много уважение за Израел! Следващата година в Йерусалим!“ Ала думата, която означава „съкровище“, съдържа в себе си сричка, която се разбира като „крава“. И ето, че машинният преводач избълва на американските екрани „Нета, ти си истинска крава“. На испански, оказа се после, преводът също е бил с дъх на говеждо: „свещена крава“…
Конфликт
Още по-интересен е случаят, в който в Канзас обвиняем за наркотрафик се размина с присъдата си – заради Google Translate. След като спрял кола, управлявана от Омар Круз-Замора, полицаят установил, че водачът не говори английски – и извадил таблет с отворен Translate. Поискал да претърси колата и показал на водача превода. Съгласно американското законодателство, при подобно действие трябва да е налице съгласието на собственика. Затова полицаят написал “Can I search the car?” което на испански било преведено като „Може ли да намеря колата“. Тъй като очевидно Замора не е дал съгласието си за претърсване, а за намиране, то в съда обвинението срещу него – за пренасяне на наркотици – в крайна сметка бе отхвърлено.
Жив ум или изкуствен разум
Защо преводачите не могат да се научат да превеждат разумно, след като в тях са вградени елементи на изкуствен разум? Не могат ли да разберат за какво говорим?
Отговорът е очевиден и обезсърчаващ: изкуственият разум няма житейския опит, за да се досети за какво става дума. Той преобразува поредица от знаци, заместващи други знаци, но откъде да „знае“, че Нета е певица на голям международен фестивал? Как да се усъмни, че това е крава?! Откъде да му хрумне, че полицаят от Канзас няма нужда да издирва колата – той иска да я претърси. Човешкият ум е различно нещо – на база своето познаване на живота и ситуациите в реалността той ще се досети, че въпросното търсене не ще да е издирване на колата…
Преводът изисква да познаваме ситуации и да сме наясно с контекста. Той разчита на познаване на човешките взаимоотношения, взаимосвързаностите между професионални позиции, особеностите на културите, историческите взаимоотношения. Изисква вникване, досещане и дори проучване на специфични особености.
Незаменимото: жизнен опит
Нерядко работата на преводача го задължава да навлезе в спецификата на дадена практика, дадена култура, дадена индустрия – за да разбере процесите и мотивите, които формират даден контекст. Ето, преди време пред мен дойде момче с молба да му помогна да преведе изречение, което му беше важно за изпит. Буквално преведено от английски изречението гласеше, че „суровото масло се разбива на леки продукти, средни продукти и тиня“.
Трябваше ми малко време, за да се досетя, че става дума за преработка на петрол – и че от „суровия петрол“ първо се добиват „високоенергийните продукти“ (това са горивата), след това „нискоейенергийните продукти“ (пластмаси, добавки за маргарин и др.) и накрая се получава „остатък“, който е непреработваем. Та нима един машинен преводач би могъл да се досети за процесите в една нефторафинерия, за преведе правилно изречението с „маслото“?
Разбира се, това е една ирония на съдбата: много често тези системи с изкуствен интелект са свързани с търсачките, които биха могли да издирят информацията за контекста, в който преводът би станал адекватен. Но уви, изкуственият разум все още е далеч от този етап.
И ето така се раждат „бляскави“ ситуации като тази, в която в арабски ресторант на бюфета се оказва, че блюдото е „Пол е мъртъв“. То било кюфте, но машината-преводач няма как да се досети за какво иде реч, тъй като в тази култура не съществува подобно ястие – направила е буквален превод от арабски…
* – Транслатор м. [англ.] ирон. Преводач.
