България в картата на дигиталното изчезване

Знаете ли, че ако имаше „червена книга“ на езиците в дигиталния свят, българският щеше да е в нея – в графата „застрашени от изчезване“?

В ерата на интернет и социалните медии езиците, които се говорят от относително малко хора по света, са застрашени от изчезване. Доминиращият език – английският – е този, с който се борави най-много и на който има най-много информация. „Малките“ езици обаче са пренебрегнати. И макар че това може да не изглежда кой знае колко голям проблем, опасността идва от черната спирала, която се завърта равноускорително.

Черната спирала на английския

Огромната част от ресурсите в интернет днес са на английски език. Разбира се, чудесно е, че има толкова много споделени ресурси. Но…

Децата прекарват много време в интернет, четейки, играейки, споделяйки. В речта им се прокрадват все повече англоезични чуждици. „Лайквам“, „шервам“ и други подобни са думи от речника на днешните деца.

Този феномен не е само у нас. Исландците например наблюдават същото – при тях децата вече не използват чисто исландския език, за да си общуват помежду си, защото много от игрите, които играят, са ги научили да боравят с англоезични понятия. В резултат на това родители и учители забелязват, че нивото на грамотността на исландските деца пада стремглаво. Речникът им се свива.

„На път сме да се окажем в ситуацията, в която за исландците нито исландският ще е роден език, нито английският ще е роден език”, казват учените.

И макар че у нас не са правени подобни проучвания сериозно, не е трудно да се усети, че речниковият запас на децата намалява, а говоренето им се е напълнило с „лайкове“ и „шервания“.

Колко пък да е застрашен

Според единственото проучване по въпроса над 20 европейски езика са застрашени от изчезване. Исландски, латвийски, литовски и малтийски са критично застрашени в червената книга, така да се каже, с код тъмно-червено. Силно застрашени, с код червено, са български, гръцки, унгарски и полски.

Защо е важно да съхраним българския език

Във все по-глобализираното ни общество ролята на езика като че ли често остава подценена. Повтаряме си, че чуждият език ни е нужен, за да можем да работим, да общуваме с чуждестранните колеги, да четем важни документи. Това е така безспорно, но ако чуждият език укрепва за сметка на собствения, това неусетно затрива собствената ни идентичност.

Езикът е нещо повече от средство за общуване. Той е знак за идентичността. Чрез езика си, чрез речта си хората предават не само идеи и послания, но и знак кои са те, в какво вярват, откъде са.

Цифрово малцинство

Наричат това положение „цифрово малцинство“, според проф. Ейрикур Рьогвалдсон, исландец – професор по исландски език и лингвистика в Университета на Исландия, когато даден език на мнозинството в реалния свят стане език на малцинството в дигиталния свят, говорещите го стават дигитално малцинство.

И тъй като те са много по-малко от милионите, които говорят английски, каквито и онлайн ресурси да създават на собствения си език, те не могат да “настигнат” обема на англоезичните. Това от своя страна означава, че все повече се налага да се обръщаме към англоезичните ресурси, когато ни е нужно нещо. Ето така се ускорява мрачната спирала на постепенното избледняване на малките езици.

Какво може да се направи

Как можем да обърнем тази тенденция за европейските езици в риск? Отговорът не се крие в по-строгата езикова регулация. Решенията на политиците обичайно са неефективни.  Нека си го кажем в прав текст, всички опити на политиците да казват на хората какво или как да говорят са обречени на провал.

Ключът, може би, е в технологичните инструменти, които поддържат нашите езици днес. Да, разбира се, Google Translate може да превежда на български, но това далеч не е достатъчно. Трябва да го „тренираме“ постоянно, за да се справя по-добре. Трябва да „храним“ неговия речников фонд и най-вече да му помагаме да „разбира“ правилно фразите.

Още по-добре би било да направим – или да помогнем за създаването на – една българска система за превод, която да е далеч по-добра от Google Translate. Тя ще е по-адекватна на родните речеви особености и езикови комбинации. Това не е налудничаво – прибалтийските страни например си имат такава „преводачка“ и тя работи по-добре от онази на Google.

Можем да направим дори повече от това. Например, да създаваме технологии, които предоставят на по-малките езици същата подкрепа, с която се ползват големите езици: инструменти за проверка на правописа, многоезични интерфейси на приложенията, български онлайн енциклопедии и други български цифрови