Сядам с книга в ръка на дивана и оставям чашата с чай на малката масичка. Разгръщам листовете и потъвам в текста. Чета, чета, чета… и след малко установявам, че погледът ми се е преместил на следващата страница, но се плъзга по буквите и изобщо не помня какво съм прочела току-що. Всъщност не знам прочела ли съм го изобщо. Случвало ли ви се е?
През последните години ми се струва, че мозъкът ми се е „бъгнал“. Да се потопя в книга и да забравя околния свят някога беше приятно, а сега ми се случва рядко. Сякаш не мога да се концентрирам, сякаш някой прогонва вниманието ми. Погледът се плъзга по редовете, „дрифти“ наляво-надясно, налага се да си припомня защо съм седнала там с тая купчина хартия в ръка. Е, случва ми се да „потъна“ в повествованието и да забравя къде съм, но някак…. смущаващо рядко.
Замислям се откъде идва това. От над две десетилетия съм онлайн. Започнах да търся информация с търсачки доста преди появата на Google. След нея пък стана още по-лесно. Търся, сърфирам, записвам в отметките… толкова е лесно, няколко букви и два-три клика и намирам данните, които ми трябват, или цитата, който търся.
Стана така, че дори когато не работя, търсачката вече е „на върха на пръстите ми“. Трябва ми рецепта за агнешко – бъркам в мрежата и намирам 58 рецепти. Трябва ми инструкция за хлебопекарна – кликвам и ето я на екрана.
Интернет стана универсална медия. В нея има и новини, и задълбочени анализи, и звук, и снимки, и видео. Като журналист точно това ме привлече в работата в онлайн-медии. Всичко е бързо, незабавно, мигновено. Всичко може да се провери веднага. Всяка допълнителна информация, към която правя референция, може да се вгради в линк – и, за разлика от бележките „под черта“ в книгите, линкът е активен, той те провокира да отвориш и да прочетеш.
Този начин на боравене с информацията е благодатен за всички, работещи със знание. Но той е и предизвикателство. Както казва медийният теоретик Маршал Маклуън през 60-те години, медиите не са само пасивни канали за информация – те формират процеса на мисълта.
Изглежда, че процесът в мозъка се изменя под влиянието на интернет като медия. Променя способността ни за концентрация. Сега умът очаква да получава информацията по начина, по който мрежата я разпространява: бързо, конкретно, целенасочено. Ако някога сме били водолази в морето от думи, сега сме сърфисти – носим се по повърхността.
Изглежда това се случва с мнозина. Много хора казват, че след години на използване на Мрежата днес вече име трудно да останат съсредоточени при прочита на по-дълъг текст. Трудно им е дори да прочетат по-дълъг пост в социалните медии – всичко, което е повече от два абзаца дълго, изисква мисловно усилие. В много от случаите то така и не се случва – просто погледът се отмества към следващата публикация.
Психологът Брус Фридман, който редовно говори за използването на компютри в медицината, също описва как интернет променя умствените ни навици. „Почти напълно изгубих способността да чета и усвоявам дълга статия в мрежата или в печатен вид“, пише той. Според него, неговото мислене е влязло в режим на „сканиране“ на съдържанието или дори „скимиране“ – подобно на обиране на каймака.
Едно наскоро публикувано проучване на навиците за онлайн проучвания, проведено от учени от Университетския колеж Лондон, предполага, че може би сме по средата на тектонична промяна на начина, по който четем и мислим. Като част от петгодишната изследователска програма учените са разгледали компютърни дневници, документиращи поведението на посетителите на два популярни изследователски обекта: един управляван от Британската библиотека и един от британския образователен консорциум. Те предоставят достъп до статии в научни списания, електронни книги и други източници на писмена информация. Анализът е установил, че хората, използващи сайтовете, показват „форма на сканираща дейност“, прескачайки от един източник към друг. Те рядко се връщат към източник, който вече са посетили. Обикновено четат не повече от една или две страници от статия или книга. След това „отскачат“ към друг сайт. Понякога си запазват някоя дълга статия за четене по-късно, но няма данни, че след това наистина се връщат да я прочетат.
„Хората вече не четат онлайн в традиционния смисъл,“ казват учените. „Наистина има признаци, че се появяват нови форми на „четене“, когато потребителите „сърфират“ върху заглавия, страници със съдържание и резюмета – търсейки бързи резултати. Изглежда даже, че сякаш те са онлайн, за да избегнат четенето в традиционния смисъл.“
Според някои статистики, заради достъпа до интернет днес хората четат много повече, отколкото през 70-те и 80-те години на миналия век. Въпросът е в качеството на това четене, в съсредоточаването, в запомнянето, в създаването на взаимовръзки в съзнанието. Днес четем по различен начин – прескачаме нетърпеливо, търсим нещо конкретно, бягаме от останалото. Според Мариан Волф – психолог от Университета Туфтс, начинът ни на четене е формиран от търсачките: търсим максимална ефективност и незабавен резултат. Възможно е обаче това да води до отслабване на способността ни да се задълбочаваме, замисляме. Намалява способността ни да тълкуваме текст, да създаваме богатите мисловни връзки, които се формират, когато четем задълбочено и без разсейване.
Колко е важен носителят
Носителите и технологиите, които използваме при четене и учене, играят важна роля при оформянето на невронните връзки в мозъка ни, казва Волф. Експерименти показват, че читателите на идеограми (знаци като китайските) развиват мисловни схеми за четене, които са много различни от схемите, налични при хората, които използват азбука. Вариациите се простират в много региони на мозъка, включително тези, които управляват такива основни когнитивни функции като паметта и интерпретацията на зрителните и слуховите стимули.
Ето един друг пример. Някъде през 1882 г. Фридрих Ницше си купува пишеща машина. По това време зрението му е отслабнало, гледането в листа хартия вече е станало изтощително и болезнено за него, често води до смазващи главоболия. Машината го спасява, поне за известно време. След като усвоява писането чрез докосване, той с радост установява, че отново може да пише – със затворени очи, използвайки само върховете на пръстите си. Думите отново текат от ума му към страницата.
Но един от приятелите на Ницше, композитор, забелязва промяна в стила на писането му. Неговата и без друго кратка реч беше станала още по-строга, по-телеграфна.
„Прав си“, ще отговори Ницше по-късно, „нашата техника на писане участва в формирането на нашите мисли“. Под въздействието на пишещата машина изказът на Ницше преминава „от аргументи към афоризми“, „от мисли към каламбури“, „от реторика към телеграфен стил“, казва за него изследователят Фридрих Китлер.
Безнадеждно ли е?
Надявам се, че не.
В древността, казват, Сократ е бил противник на развитието на писането. Той се опасявал, че тъй като хората ще започнат да разчитат на написаното слово като заместител на знанието, което носят в главите си, хората ще оглупеят – „ще престанат да упражняват паметта си“. „И тъй като те биха могли да„ получават голямо количество информация без подходяща инструкция“, те „биха се смятали за много знаещи, когато са всъщност в по-голямата си част доста невежи“, смятал мъдрецът.
Новата технология действително е довела до последствията, от които се е страхувал – хората са започнали да разчитат на външната памет, но Сократ не е могъл да предвиди многото начини, по които писането и четенето ще развият съзнанието на хората – ще служат за разпространение на информация, ще стимулират нови идеи и разширяване на човешкото познание.
Говори се, че и печатащата машина на Гутенберг е предизвикала подобни опасения. Някои големи умове на епохата са се побояли, че “лесната достъпност на книгите ще доведе до интелектуален мързел“, което ще направи хората „по-малко ученолюбиви“ и ще отслаби умовете им. И все пак, книгата не е довела до интелектуалната катастрофа, за която тогава са говорели.
Така че можем да се надяваме, че и този път човешкият разум ще намери как да извлече ползи от новата технология, за да се развие и разгърне.
И все пак, признавам, когато седна с книга в ръка и скоро установя, че погледът ми се плъзга връз абзаците като върху резултатите от търсачка, се чувствам… оглупяла.
