Вече години наред в IT сферата на Европа има един въпрос, който се задава в най-различни форми от медии, анализатори и дори институции: Кога ще има „европейски Google“?
В случая Google е синоним на IT гигант с милиарди потребители по цял свят. Действително, въпреки множеството силни икономики, високото ниво на науката и технологиите като цяло, както и широкото разпространение на дигиталните услуги, на Стария континент все още липсва истински IT гигант от ранга на Google, Facebook, Amazon, Microsoft или Apple.
Европа изостава и спрямо Азия и особено Китай. И там вече има множество огромни компании – Alibaba, Tencent, ByteDance (собственикът на TikTok), Baidu и др. Най-близко са руските Yandex и VK, но и техните мащаби са ограничени до Русия и бившите съветски републики.
Технологиите не чакат
Междувременно темпото на развитие на технологиите не намалява. Дори напротив, новостите стават все повече. Една от най-активните сфери е изкуственият интелект. Потенциалът пред него е огромен, като все още е в много ранна фаза на своето развитие. Въпреки това новините, че е създаден умен алгоритъм, който може нещо ново, са редовно явление.
И тук отново основните двигатели са САЩ и Китай. Европейският съюз иска да промени това и да даде достатъчно и по-добри възможности на местните компании да са конкурентни в този сектор. Същевременно ЕС търси и баланс между свободата на иновациите, рисковете от тях и защитата на хората. Така се стигна до разработката на стратегия и Бяла книга от Европейската комисия (ЕК), в която се обсъждат и предлагат мерки за реализирането на тази цел.
Дългият документ обръща внимание и на рисковете, които изкуственият интелект носи. Сред тях е използването на технологията за следене и анализиране на ежедневието на хората. Същият може да се използва и за шпионаж от правителства, включително за масово следене. Предлага се и класификация на разработките на изкуствения интелект. Някои от тях ще се определят като „високорискови“.
Разработките, които попадат в тази категория, ще са обект на по-строги правила и регулации. Такива ще са използването на изкуствен интелект за анализ и оценяване на хората. Например – автоматизиране на първоначалното пресяване на кандидати за работа. Или използването на изкуствен интелект за идентификация на хора и др.
Сред предложените по-строги правила са повече контрол, дори и постоянен човешки надзор върху технологията и нейните решения. ЕК се аргументира, че това е важно, за да може да се изгради „екосистема на доверие“ и хората да не са настроени негативно към технологията.
Какви ще са резултатите
ЕС има стратегия за изкуствения интелект още от 2018 г. Обновената версия цели да я надгради и свърже с единния дигитален пазар и бизнеса. Тя е в доста базова версия, като цели най-вече да провокира дискусии, от които вече да произлезе и конкретиката за всеки сектор и категория.
Всичко това може да отнеме известно време. ЕС иска да ускори темпото, за да даде повече възможности на местните компании. ЕК обяви, че ще инвестира и повече суми, като има за цел да се привличат 20 млрд. евро инвестиции в изкуствен интелект всяка година в продължение на новото десетилетие. За сравнение, през 2016 г. в ЕС се инвестирани едва 3.2 млрд. евро за изкуствен интелект, а в Северна Америка – 12.1 млрд. евро. В Азия инвестициите са 6.5 млрд. евро за същия период.
ЕК очаква, че чрез увеличените инвестиции и по-ясните правила ще може да привлече повече интерес от страна на бизнеса към района. А това ще трябва да се отрази и на развитието на новите технологии. Дали това ще е достатъчно за създаването и на европейски IT гиганти е рано да се каже. Останалите региони със сигурност също няма да чакат и ще подготвят свои отговори. Резултатът със сигурност ще е още по-силна конкуренция и бързо развитие на технологиите.
Л.Михалчев says:
Според мен подхода е грешен.С ограничения и регулации развитието се спъва.Тази бяла книга, не е бяла а па скоро черна и тези регулации ще доведат само до катастрофално изоставане на развитието на Европа в тази област. За да се наложат справедливи регулации върху нещо то това нещо трябва вече да е развито да е ползвано на практика с години .Да са изяснени параметрите му и чак тогава да се наложат подходящи и справедливи регулации- ако се налага. Тука отново се слага каруцата преди коня, което няма да доведе до нищо добро в развитието на Европа в тази област.Просто ще задълбочи изоставането и, точно по същият начин както са действали и забраните и регулациите на църквата през средните векове в развитието на науката, техниката и медицината в същата тази Европа.