Как да разпознаваме фалшивите новини

Живеем в интересно време. Дори и да се абстрахираме от купищата недостоверна информация за новия коронавирус, пак ни остават HAARP, антиваксърите, облъчените от 5G гълъби и прозрението, че Земята въобще не е кръгла, а е диск, носен от няколко слона. Последното е според индийската митология, с която съвременните плоскоземци може и да не са запознати, но го считам за свой собствен принос към теорията им.

Разбира се, нищо от изброеното по-горе не е вярно. Защо обаче подобни конспирации се разпространяват толкова бързо? Няма ли начин да пресяваме информацията по-добре и да разпознаваме фалшивите новини в мрежата от истината. Това е важно, защото може да се смеем на плоскоземците, но в същото време тази дезинформация се просмуква във всички аспекти на съвременния живот – като започнем от политиката и икономиката и стигнем до здравеопазването. Това е oще по-опасно във време на криза. Затова ще предложа няколко начина да се ориентираме в морето информация.

ШОК! БОМБА! ТРАГЕДИЯ! УЖАС!

Едва ли има човек, който да не е срещал подобни заглавия в интернет пространството. Това се нарича кликбейт – в буквален превод от английски – кукичка, на която човек да се хване, за да кликне. Недейте. Не се хващайте. Подобни материали  често се хранят както с любопитството, така и с естествените страхове на хората.

Кликбейтът понякога умело се използва и за оптимизация в търсачките като Google. Например – под всеки резултат от търсене ще видите кратък qоткъс от съдържанието  на линка. Този откъс обаче може да се редактира от авторите на съответния сайт. Затова много често там се появяват текстове от сорта на: „Страшен удар по България. СЗО обяви че…“ или „Няма да повярвате какво направи този човек! Лекарите го мразят, защото…“. От подобни извадки не става ясно нищо, но отново се заиграват с любопитството на хората. Подминавайте ги спокойно, най-вероятно по България не е бил нанесен никакъв удар.

Неизвестни сайтове с неизвестни автори

Следващото нещо, което обезателно трябва да задейства механизма ни за критично мислене, са статиите без посочен автор. Те често се намират в сайтове, без посочен начин за връзка с редакцията. Няма информация за собственици, редактори и журналисти. Нямат и адрес, телефон и електронна поща.

За сметка на това имат много рекламни банери. Нямам нищо против рекламите и маркетинга, но когато те са основното съдържание на страница, съдържащата кратък текст с гръмко заглавие – сигналът е ясен. Най-вероятно става дума за сайт с фалшиви новини.

Познатите истории, но с различни вариации

Фалшивите новини са креативни, но често въртят повтарящи се сюжети. Наскоро попаднах на статии, които твърдяха, че Китай изключил 5G мрежите си, за да бори коронавируса. Разбира се, няма нищо вярно, но това не пречи на други подобни сайтове да прекопират историята… с някои промени. Срещнах същата информация в друга страница, където действието обаче се развиваше в Япония. А след това и трети вариант – този път с Израел.

Подобни „претоплени манджи“ са запазена марка на фалшивите новини. Ако нещо изглежда странно познато, то може би е именно такава история. Голяма част от фалшивите новини за 5G мрежите например, преповтарят подобни спекулации, които имаше и при пускането на 4G.

Всичко това трябва да ни научи да бъдем по-бдителни, да проявяваме критично мислене и да се доверяваме на информация от авторитетни медии и официални източници. Така целият ни свят ще стане една идея по-спокойно място, дори и в днешните несигурни времена.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*