Интернет отдавна се възприема като услуга от първа необходимост, а в последните месеци, по време на пандемията, дори стана жизненоважна за много хора и компании. Затова решихме да ви запознаем с един от колегите ни в А1, които се грижат за това фиксираните ни услуги, включително и интернетът за дома и офиса, да работят без проблем.
Иван Кицин е инженер в екип „Наблюдение и контрол на фиксираната мрежа“ и заедно с колегите му отговарят за осигуряване нормалната работа на преносната мрежа и качеството на различни услуги, като телевизия, интернет и специфични решения за корпоративни клиенти. Разбира се, всъщност е доста по-сложно, но няма да навлизаме в детайли. Работното им място представлява зала с много екрани и компютри, на които се визуализира състоянието на различни услуги и системи. В случай че някъде в мрежата възникне проблем, те са първите, които го забелязват, и в най-добрия случай успяват да реагират толкова бързо, че клиентите да не усетят нищо.
Иван е извървял доста път, докато стигне до днешната си позиция. Буквално. Започнал е като техник по окабеляване през 2008 година и работи по осигуряване на свързаност за интернет и телевизия до сградите. „Ходехме по шахти, по мазета, но ми харесваше.“, споделя той. По-късно става групов отговорник, след това техник по включване на услугите в дома на клиента, а после преминава в екипа по мобилна поддръжка. За няколко години е обиколил многократно София, а ежедневието му е поредица от срещи с нови лица и хора. В един момент решава, че е навъртял достатъчно километри, а работата вече няма тайни за него. Затова търси по-интересна и сложна дейност и става част от екипа, който поддържа услугите на бизнес клиенти дистанционно. Три години по-късно пък вече заема настоящата си позиция.
„Не обичам да съм в комфортната си зона, дори бягам от нея. Работата трябва да е интересна и да ме предизвиква по някакъв начин“, казва Иван.
Явно не само с работата е така. Обича да се занимава с електроника, да търси решения, да изгражда нещо. Когато дадена тема привлече любопитството му, се вглъбява в нея, чете в интернет, докато научи повече. Така успява сам да ремонтира счупената си китара, подарък от брат му, която според специалистите не може да се възстанови. Е, той успява и дори публикува прогреса във Facebook.
Какво го задържа в А1? Усещането за сигурност в компанията – тук не просто получава заплатата си навреме, а знае, че винаги може да получи разбиране. Харесва работата, която върши, харесва колегите и мениджъра си, винаги може да разчита на тях и те на него. Това го кара да се чувства спокоен и на мястото си. Това е и което търси, когато сменя различни позиции.
Наскоро Иван се включва във вътрешна програма на А1 и придобива сертификат за работа с мрежови технологии CCNA (Cisco Certified Network Associate). И вече мисли за следващото ниво – Cisco Certified Network Professional, защото в неговата работа тези сертификати са по-важни дори от стандартното образование. Наясно е, че ще трябва да положи доста усилия, но това не го притеснява. Убеден е, че започнеш ли да учиш нещо, продължаваш, докато не го научиш, без да се разсейваш или да се отказваш.
Сигурно затова неведнъж са му възлагали да учи новите колеги в екипа. Отнема му малко време, докато намери верния подход. Първоначално се чувства като енциклопедия заради множеството въпроси, на които трябва да отговаря непрекъснато. Иван признава, че това малко го уморява – предпочита вместо това да свърши работата сам. В крайна сметка обаче успява да намери баланс и да е полезен за колегите, без да им дава готови решения, за да свикнат да ги откриват сами и да учат от опита си.
Не иска обаче да е мениджър и да поема повече отговорности – на този етап от живота си държи на спокойствието, за да има достатъчно време, което да посвети на осемгодишния си син. Последните месеци са особено интересни за двамата, докато съчетават ученето на единия с работата на другия у дома, но екип баща и син се справят страхотно.
Правят ни впечатление татуировките. Иван е фен, има много и всичките са с някакво специално значение за него. Не разбира идеята да се правят за красота. Вече е планирал да свърже всички рисунки на едната си ръка в общ татус и очаква с нетърпение татуистът му да му направи модел.
Връщаме го на китарата, за която ни разказа по-рано. Оказва се, че преди години е свирил доста сериозно, основно метълкор. На два пъти обаче чупи ръката си при различни инциденти, в рамките само на няколко месеца, и сега внимава да не я натоварва толкова. Музиката явно е важна част от живота му, защото в момента ходи и на пеене.
Списъкът с хобитата на Иван обаче е доста по-дълъг и разнообразен. Фен е на компютърните игри, макар че напоследък не му остава време за това. Запален е и по високите скорости – кара всичко, което се движи бързо, без значение какво, стига да носи адреналин. Последната му страст пък е снимането на видеа с дрон и затова често е сред природата в търсене на перфектния кадър.
Казва, че поддържа контакти с малко хора. Държи на стойностните взаимоотношения и затова избира внимателно приятелите си. На 34 години е и смята, че е достатъчно улегнал, за да знае кое му е важно. Не губи време да се ядосва за предмети или неща, които не зависят от него или могат да се поправят. Оставаме с впечатлението, че така или иначе тези неща в живота му не са много.
Снимки: Радич Банев и личен архив
