Ако можехме да изключим кадрите на протести от България и други части на света, най-вероятно профилите ни в социалните мрежи щяха да са доминирани от ваканционни летни снимки. Сега е времето, когато всички щракат: златни изгреви и залези, брегове и вълни, заровени крака в пясъка, мидички и рапани, хамаци сред дървета,… сладоледи и сърфове, дечица сред лавандули и момичета сред слънчогледи… Какви клишета, нали?!
Нека излезем от клишето. Нека снимаме духа на лятото. А той е навсякъде около нас. Нека потърсим емоцията, усещането, внушението.
Какво да снимаме? Ето няколко идеи да запечатаме лятото с необикновени гледки.
Спокойствие
Ще го открием навсякъде: в гладката повърхност на морето ибезлюдния морски кей, но също така в замислените сини силуети на планината привечер, в дъждовната капка на върха на тревичка, в протегнатите сенки на горските дървета по изгрев слънце…
Празник на сетивата
Всичко, което радва сетивата, е около нас в изобилие. То е скрито в купичка сочни малини, в ярките цветове на плажен коктейл, в поклащането на листата на трепетликите, в погалваното от морска пяна загоряло рамо.
Труд
Да, трудът има своята красота през лятото. Тръгнете из полята и вижте извиващите се редици на лозята по хълмовете, дъгата в пръските на пръскачка на полето, блясъка на житните класове по залез, шарените “кръпки” на нивята.
Съвършенство
Съвършенството на природата е навсякъде около нас и манифестира всеки ден. То грее в перфектната розетка на разцъфващо цвете, в съвършената симетрия на лимоновия резен, в идеалния кръг, който капките дъжд образуват в локвата.
Безгрижност
Безгрижността е може би най-яркият израз на духа на лятото. Тя е там, в диплите на яркозелената роля на непозната хубавица, в пъстрите сапунени балони на децата, в сянката на скачащи под жаркото слънце ученици, в усмивката на спящото на шарена сянка бебе, а защо не и в огньовете на фокусника или пък в мачтата на ветроход, устремена към небето.
Величието
Страховита и величествена е природата. Когато лятото се навъси, време е да включим камерата. Облаците над зелените хълмове… блъскащите се във вълнолома вълни, превиващите се под вятъра златисти върби, огнените облаци над пламнало море, почернялото небе зад белите вятърни турбини, развяващите се коси на замислено момиче.
Безкрайност
Тя отминава по релсите, потъващи в хоризонта, прелита с препускащите коне, приласкава ни в утринната мараня….
И ако сте събрали достатъчно идеи, не забравяйте: най-хубавите снимки през лятото стават в “златния” час (по изгрев и по залез), а най-красивите композиции…. не следват правила.
