Новините в интернет са, в общия случай, безплатни, но всички знаем, че те имат своята скрита цена. Приложенията за здраве – и те са повечето безплатни, но също костват своята скрита цена. Нека сме наясно – няма безплатен обяд. Просто „валутата“ днес е различна и най-често това са нашите лични данни.
Днес нашите умни телефони могат да откриват редица здравни проблеми – от Паркинсон до депресия. Как се случва това?
Дигиталното фенотипиране може да открива модели, които загатват за типични признаци на дадено заболяване. Анализът може да обхване речта в текстовите ни съобщения, движенията и дори дишането.
Реч, движение, звук
Извеждането на подробности за здравословното състояние на човек чрез това колко често пише или колко често излиза от дома си се нарича дигитално фенотипиране. Това е бързо разрастваща се област на изследване. Фенотипите, най-общо казано, са характерни черти, като поведение и външен вид, извлечени от начина, по който гените взаимодействат с околната среда. Днес тези взаимодействия се случват не само във физическия свят, но и онлайн.
Смартфоните, фитбит гривните, проследяващите съня устройства и други свързани джаджи, които постоянно ни заобикалят, генерират невероятно количество богати социални и поведенчески данни за всеки от нас. Например начинът, по който човек пише текстови съобщения, разкрива много за неговото здраве. Често използваните думи, словоредът, съкращаването – всичко това носи „кодирано“ послание за състоянието на паметта, лингвистичните умения, треперенето на ръцете. Все са косвени данни, които могат да бъдат много показателни.
Акселерометрите в смартфоните и другите дигитални устройства могат да разпознават треперенето на ръцете толкова точно, че да „надушат“ Паркинсон още в ранен етап. Вече съществуват експериментални приложения, способни да анализират сериозността на треперенето при Паркинсон (!) и по този начин да помагат на пациентите и техните лекари да проследява развитието на болестта.
Неотдавна изследователи проведоха проучвания, демонстриращи как говорителите и микрофоните на смартфоните могат да се използват за откриване с голяма точност на важни промени в дишането, настъпващи преди смъртта при предозиране с наркотици. В идеалния случай това може да даде възможност на телефона да сигнализира автоматично до спешните служби, дори човекът със свръхдозата да е изпаднал в безсъзнание.
Какви са рисковете от това
Способностите на джаджите да ни диагностицират растат и използването на дигиталното фенотипизиране се разширява. Ала тенденцията повдига критичния въпрос дали информацията ни може да попадне в ръце, в които не желаем да има наши лични данни. Все повече компании се насочват към чувствителна медицинска информация. Това повдига етични въпроси като кой е собственик и кой печели от данните за здравеопазването. Пита се и какви разпоредби трябва да се въведат, за да се защити личният живот и да се осигури истинско лечение.
Днес почти всички хора на планетата имат телефон, в повечето случаи – смартфон. Изчислителната мощ на тези устройства е по-голяма от тази на цял компютър от преди две десетилетия. Със своите датчици и сензори, смартфоните са превзели ежедневието ни. Чак звучи невероятно, че този вид устройства се появиха като вид преди едва 12 години.
За много бизнеси това е безпрецедентна възможност. Преди 12 години никой от тях не си е представял, че може да добие данни за полезните и вредните навици на милиони хора от цял свят. Тези организации днес могат да добият представа за всичко от живота ни. Могат да знаят колко спим, колко ходим, къде ходим, какво ядем, буквално всичко.
Как да поемем контрол над информацията си
Споделянето на здравни данни не е непременно нещо негативно. В периода на пандемията много организации създадоха приложения, с които да следят здравния статус на хората и да ограничат разпространението на опасния коронавирус. В същото време, масовото използване на други апликации събира важни статистически данни за изследователите. Това може да доведе до нови лечения и ефективна превенция.
Стъпките, които всеки човек може да предприеме са сравнително лесни. Първо – да внимава какви приложения инсталира на телефона си. Важно е да се обръща внимание на авторите на приложенията, както и на оценките изпратени от други потребители. Всички са задължени да публикуват подробна информация за бисквитите, които използват и за обработката на лични данни. Хубаво е да се обърне внимание и на отзивите от останалите потребители.
Последното нещо, в което човек може да се инвестира е допълнителна сигурност за своя смартфон. Личните данни са особено уязвими на т.нар. phishing атаки, с които недоброжелатели, приемайки самоличността на познати сайтове се опитват да примамят хората да въведат личните си данни. Това може да бъде да се парира с услуга като A1 Net Protect, която ограничава достъпа до подобни страници.
