„По-бързи“, „по-мощни“, „най-бързите“, „най-мощните“ – това са част от думите, които бяха повторени многократно от Apple по време на представянето на новите лаптопи на компанията. Те са важни, защото са първите три модела на Apple, които използват процесори разработени изцяло от нея.
По-рано тази година Apple обяви, че ще замени процесорите на Intel в компютрите си с чипове, които са собствена разработка. Те използват ARM архитектура, сходна с тази на процесорите в iPhone, но хардуерът като цяло е разработен от Apple. Според Apple ползите от това решение ще са големи. Компанията използва като доказателство за твърденията си новите три модела, които представи в Купертино.
Бързай бързо
Apple обърна доста голямо внимание на производителността на своите нови компютри. Основна заслуга за големия скок е платформата M1, която комбинира в себе си централен процесор, графичен процесор, невронен процесор и още компоненти. Той е разработен с идеята да е максимално ефективен, когато работи заедно с операционната система macOS Big Sur. Именно това е и една от целите на Apple да премине към собствен хардуер – така има пълна свобода да оптимизира както него, така и софтуера, за да постига максимална производителност.
М1 е произведен по 5nm процес, като разполага с 16 млрд. транзистора. Паметта е споделена за всички модули, като според Apple това ще подобри „драматично“ производителността на системата и нейната енергийна ефективност. Компанията казва, че обработката на видео е до 3.9 пъти по-бърза, а на изображения – до 7.1 пъти.
Централният процесор е 8-ядрен, като ще предлага до 3.5 пъти по-бърза обработка на данни спрямо предишните модели лаптопи на Apple с 1.2GHz 4-ядрен процесор Intel Core i7. M1 има 4 ядра за висока производителност и 4 за висока ефикасност и оптимизиране на консумацията на енергия.
Apple смело твърди, че М1 осигурява 2 пъти по-бърза производителност на централния процесор спрямо най-новите “PC чипове за лаптопи“. При това на всяко ниво на мощност, включително 10W. Средно, M1 има 3-кратно по-висока производителност на ват спрямо по-слабите процесори, които Apple е използвала преди.
Apple твърди още, че М1 разполага и с най-бързия вграден видеоконтролер слаган досега в персонален компютър. Той може да се конфигурира с до 8 ядра и да изпълнява близо 25 000 нишки едновременно. Графичният процесор е средно 2 пъти по-бърз спрямо еквивалентен чип и използва по-малко енергия.
Невронният процесор на М1 пък предлага 15-пъти по-добра обработка на данни за машинно обучение и може да изпълнява 11 трилиона операции в секунда. Въпреки всичко това Apple казва, че животът на батерията на лаптопите с М1 не само няма да е по-кратък, а ще е дори най-дългият предлаган от Mac досега.
Важна новост на М1 е и способността да работи с приложенията за iOS. Така компютрите на Apple ще станат пълноценна част от екосистемата на компанията.
Три нови модела за начало
Apple ще предложи М1 в три нови модела за начало. Пръв е 13-инчовият MacBook Air. Той ще използва версия на М1 без охлаждане с вентилатори и ще е напълно тих. Въпреки това ще е много бърз и според Apple ще е „по-бърз от чиповете в 98% от лаптопите продадени миналата година“. Батерията му ще издържа до 18 часа при гледане на видео и 15 часа при сърфиране през WiFi.
Вторият модел е 13-инчовият MacBook Pro. Той ще използва същия процесор, но със система за активно охлаждане и има амбицията да предложи още по-висока производителност – до 2.8 пъти спрямо предишното поколение на лаптопа. Батерията също е с удължен живот и ще осигурява до 20 часа видеоплейбек и 17 часа безжично сърфиране. Apple казва, че това е най-издръжливата батерия за Mac досега.
Третият модел е обновеният Mac mini. Компактният настолен компютър получава М1 в пълния му блясък с до 6-кратно увеличение на производителността при обработката на графиката и 3-кратен скок на процесора. Всички модели получават и WiFi 6.
Apple казва, че ще продължи и поддръжката на старите модели с процесори на Intel. Те ще получават обновления и занапред, но е ясно, че постепенно цялата гама на компанията ще премине към собствените ѝ процесори. Очаква се този преход да продължи около две години.