Дали ще ги наречем фалшиви новини, дезинформация или с друго подобно понятие, те са си факт – твърдения, които подвеждат, лъжат, подмамват. А поводите са безкрайни – -изборни резултати, здравословни проблеми, социални явления.
Залогът всякога е висок и всички ние се борим да разберем какво е факт и кое е измислица.
Децата и тийнейджърите са особено деликатни жертви на дезинформацията. Да си млад никога не е било лесно, но е особено трудно, когато социалните медии, телевизионните програми и може би дори възрастните в живота ти често сипят невери твърдения. Та нали те са “знаещите”, логично е да им се вярва.
Ето няколко съвета за възрастни и млади хора как да говорим с някого за дезинформация.
Приказка за слона
Накарали неколцина слепци да опишат как изглежда слонът. Първият слепец отишъл при слона, хванал го за хобота, опипал го, а след това описал слона: това е нещо продълговато и меко, гъвкаво, което се извива на всички страни, а в края си има две дупки. Вторият слепец хванал слона за крака и го описал като нещо дебело, цилидрично, твърдо. Третият казал, че слонът е нещо дълго и тънко и космато – той бил хванал опашката….
Приказката може да е нелепа, но илюстрира нещо важно за живота ни: всички ние възприемаме събитията и явленията в живота си чрез някаква гледна точка – виждаме всяко явление от определен ъгъл. Но други хора виждат същите събития от друга гледна точка. И ние сме прави, и те са прави.
Това е едно от най-важните неща, на които можем да научим децата: всеки човек вижда света от различна гледна точка и ако някой не споделя нашето виждане по даден въпрос, това не значи, че един е прав, а друг не е.
Убийства и политика
Хубаво с децата е да се говори на език, подходящ за възрастта. Не всички деца могат да възприемат картините на садистично убийство, на трупове, на агонизиращи хора. Подобни подробности е по-добре да бъдат спестени, поне на по-малките деца.
Политиката също не бива да бъде намесвана при разговорите с малки деца. Според специалисти, деца под седем години не бива да бъдат въвличани в разговори за политика. По-малките деца трябва да знаят, че са в безопасност, а родителите им ги пазят – особено по време на пандемия, когато имат по-малко контакти с приятелите си.
Не захаросвайте
Пазейки децата от агресивно съдържание, не бива и да захаросваме изразите си. Ако имаме будно, зряло дете, което задава остро насочени въпроси и може да усвоява информация, без да изпада в тревожност и безпокойство, бъдете ясни и честни. Лъжата няма да помогне на децата, които несъмнено ще разберат истината другаде. „Дори малките деца могат да разберат как не-казването на истината или взимането на решения на база лоша информация може да бъде вредно“, казва Питър Адамс, старши вицепрезидент в News Literacy Project. „Просто трябва да приспособите примерите или темите, които използвате, за да направите това реално за тях.”
Научете ги да проверяват
Обяснете на децата, че за всяка спорна информация е важно да я “разследват” сами. Нека проверят откъде идва. Покажете им – например ако става дума за съмнителен скрийшот на изказване в социална мрежа, те могат да отидат в тази социална мрежа и да видят с очите си дали наистна има подобна реплика. Могат да видят и дали е извадена от контекста. Влезте заедно в платформата и проверете фактите.
Научете децата да си задават въпроса кой стои зад дадена информация. Вижте организациите и хората, които разпространяват дадено твърдение. Какви са те? Може ли да им се вярва? Може би имат стимул да поукрасят или леко да изкривят това, което твърдят?
Потърсете доказателства заедно. Какво се твърди? А има ли доказателства? Какви са свидетелствата? Има ли други източници, които потвърждават информацията? Надеждни ли са?
Въздейства ли емоционално
Проверете собствените си пристрастия. Ако реагирате емоционално на нещо, което четете, особено ако това ви кара да кимате енергично в съгласие с казаното, то значи Ви въздейства силно емоционално. А когато твърденията въздействат емоционално, може би някой нарочно Ви танцува по “тънката струна”, вместо да говори на разума. Ако дадено твърдение предизвиква интензивна емоционална реакция, това може да се превърне във валидация. Това ни прави по-склонни да вярваме вневярна информация.