Всеки знае, че Интернет е глобална мрежа, чрез която милиарди хора по целия свят комуникират, работят и се забавляват. Освен това обаче Интернет е необходим на още по-голям брой устройства, сензори и системи. Това е т.нар. Интернет на нещата (IoT). А сега започва да навлиза и новата му разновидност – Интернет на поведението (IoB).
Според анализаторската компания Gartner, Интернетът на поведението ще започне да се формира като една от основните тенденции през 2021 г. А до 2023 г. може да бъде и масово явление.
Какво всъщност е Интернет на поведението?
Това е мрежа от взаимосвързани устройства, които събират и обменят информация помежду си и с алгоритъм. Дотук това е идентично с Интернета на нещата. Разликата е, че устройствата в IoB правят това само с една цел – да следят и анализират човешкото поведение.
Затова IoB разчита не само на технологиите, но и на поведенческата психология. Той се опитва да трупа данни за поведението на хората и да го опознава и разбира. Това може да е нещо семпло като кои продукти на щандовете в магазина привличат повече внимание и защо. А може и да е по-голям и сложен анализ на поведението на хората в дадена зона или заради нов обект на улицата и т.н.
Логично, IoB първо ще навлезе в търговията. Технологията може да се окаже много полезна за търговците, за да опознаят клиентите по-добре и да могат да им предлагат по-добро обслужване. Възможно е например чрез IoB устройства даден магазин да „познава“ и „помни“ клиентите си и да им предлага персонализирани промоции, когато влязат или дори само минат покрай магазина.
Основните препятствия
Както се вижда, IoB може да се окаже проблем от гледна точка на личното пространство. Gartner споменава, че от техническа страна предизвикателствата са малко и IoB ще може да навлезе доста бързо. Компанията прогнозира, че до 2025 г. половината от световното население вече ще попада в обсега на някаква IoB система, която може да не е само търговска, но и правителствена.
Основното предизвикателство за IoB ще е именно поведението на хората. Очакванията са, че тези технологии ще предизвикат доста дебати, макар и част от това следене вече да се случва. Въпреки това темата за личните данни, тяхното събиране, съхранение и използване, ще бъде още по-актуална. Компаниите, които предлагат и използват такива технологии ще трябва да положат доста усилия, за да убедят хората, че всичко ще е добре защитено от злоупотреби.
Границите за това обаче са размити. Анализаторът Криси Кид коментира пред Axios, че и в момента хората например приемат застраховател да проучи историята им на шофиране, за да прецени каква премия да поиска, но същевременно са категорично против да използва профилите им в социалните мрежи, за да „предвиди“ дали клиентът ще е добър шофьор.
Историята показва, че въпреки трудностите и недоверието, подобни технологии обикновено навлизат масово доста бързо. Едва след това започват и дебатите за техните проблеми и предимства.
