Още преди пандемията Covid самотата на мнозина по света бе припозната като бизнес-възможност за много технологични фирми. Ето че сега сме в годината на дистанцирането (защо ли се нарича социално, като де факто е физическо) и самотата мъчи още повече хора. Находчивите бизнеси предлагат безброй решения! Но позабавлявайте се с тях с едно наум: никоя технология не може да замести живия контакт с любимите хора. Затова не чакайте специален повод да им се обадите и да поговорите.
Изолация, дистанция – вече са норма. Изолацията и уединението мъчат мнозина. Японците са измислили какви ли не хватки, за да не им е самотно. Един пример е дакимакура – възглавница, дълга колкото човешки ръст, с отпечатан аниме персонаж, изключително популярна сред деца и възрастни. Но това е само началото.
Асистенти за възрастни
Първите технологични решения, които започнаха да се възприемат като виртуални компаньони на самотните, бяха умните “домашни асистенти” за възрастните. Тъй като най-потърпевши от изолацията са именно старците, най-успешните джаджи срещу самотата се оказаха модели с прости дисплеи и копчета – “аналогови” в своя интерфейс. Устройствата могат да отговарят на прости въпроси, да съобщават прогнозата за времето, да напомнят за вземането на лекарствата.
Наблюденията и статистиките на производители сочат, че всяко такова устройство показва на своя стопанин по 12 снимки всяка седмица – и по 2 видеоразговора.
Роботчета-другарчета
Роботите-играчки, с които човек може да си говори и играе, набират скорост шеметно. Една израелска компания например е изработила робо-другарче, което може да си бъбри със собственика си и да го подсеща да пийне вода, да си вземе лекарствата, да играе с него игри – шах например (за стимулиране на когнитивните дейности). Понякога е достатъчно просто да пусне музика.
Друго предложение в този клас са плюшените роботи – например с формата на пухкаво бяло тюленче. Интерактивният робот има за цел да осигури същите доказани ползи като топлокръвните терапевтични животни. Според уебсайта на производителя робо-тюленчето “има същите сензори: тактилни, светлинни, сензори за звук, за температура и за поза, с които може да възприема хората и околната среда.“ Също така машинката имитира звуците на действителните бебета-тюлени.
Холографско гадже
Не го очаквахте, нали? Японските фирми са номер едно в това отношение. Най-новият хит е Хацуне Мику – холографска поп звезда, която започна “турне” и разпродава своите шоута по целия свят, въпреки че не е истински човек. Това, което се случва в Япония, е, че местни бизнесмени напират да се женят за синьокосата младолика мадама. За около 2800 долара плюс месечна такса те могат да закупят „черно кълбо“, прожектиращо Мику, предназначено да бъде приятелка вкъщи.
Най-важната технология
Стремежът към справяне със самотата изглежда благородна идея, но експертите предупреждават, че тези технологични „решения“ може би са идентифицирали грешния проблем. „Не мисля, че самотата се лекува“, казва преподавателят от Харвардското медицинско училище Джереми Нобел, който е и основател на UnLonely Project – фондация, която се фокусира върху справянето с изолацията. „Един по-точен начин да се разглежда самотата е, че е човешко усещане и служи за дадена цел по същия начин, както жаждата служи за набавяне на вода в организма. Човек не умира от жажда, а от дехидратация. Но жаждата е тази, която изпраща сигнал. По подобен начин самотата е сигнал, че има човешка връзка, от която се нуждаете – и която не получавате”.
Технологията може да бъде временно облекчение за самотата, средство. Но не бива да се залъгваме, че тези продукти могат да заместят живата човешка връзка. Не би било хубаво да стигнем дотам, че някой ден да си кажем „Уф, много лошо е, че мама / татко / баба / дядо се чувства самотно. Мога да ида, но ще взема да пратя едно аниматронно животинче да му/й прави компания”.
Затова, ако се чудите дали да купите на свой самотен близък гласов асистент например, идеята не е лоша – но не пропускайте нито една възможност да се обадите, да се чуете с глас, да поговорите на живо. Това е най-нужно.