Как да си спестим безсмислени спорове онлайн

Шегите и дебатите могат да бъдат наистина забавни – като ведра мозъчна гимнастика са. Но мозъкът не може да живее, правейки само гимнастика. Човек понякога не усеща, увлечен в онлайн спор, как здравословният интерес да споделиш мнението си се превръща в мания за „победа“. Така възникват препирни, които могат да отнемат часове. Нишките на разговор стават безкрайни. Най-лошото е, че дори когато човек спечели подобен спор, той всъщност… нищо не печели.

Спорите онлайн с някого. Имате си работа, но сегиз-тогиз поглеждате към компютъра, към телефона, после пак компютъра… В главата се блъскат думи и изречения. Пулсът леко се ускорява. На телефона изскача известие и веднага го грабвате. Темата е завладяла мозъка ви и неусетно е “изсмукала” по-голямата част от деня. Държите да докажете правотата си.

Спорът като дрога

Устният дебат съществува от памтивека. Нормално и послезно е да споделяме противоположни възгледи и да чуваме аргументите на различните страни. Но това, което е особено трудно по отношение на онлайн споровете, е усещането, че няма граници.

В уеб-пространството няма ограничение с кого можем да спорим. В реалността можем да разменяме аргументи с приятели, съседи, колеги. Но в уеб-средата не сме ограничени до това кого можем да видим лично или дори от това кого познаваме. В зависимост от форума, почти всеки по света по всяко време на денонощието някой може да сподели мнението си по определена тема. И всеки по света по всяко време на денонощието може да отговори.

Тази безкрайност и неограниченост превръща споренето в своеобразен наркотик. Някой е казал нещо, което ни провокира, и се катализира верига от преживявания. Умът вече няма покой. Непрекъснато “кове” аргументи. Човек е нащрек. Чака да види кога ответната страна е написала нещо ново по темата. Бръмне ли нотификация, пръстите сами отварят форума отново.

Причината за тази ненаситност, според психолозите, е в потока от адреналин и допамин, които нахлуват в кръвта, когато човек усеща, че ще “спечели”. Единственият проблем е, че подобна „печалба“ може да има невероятно висока цена – загубеното време и спокойствие като за начало.

Най-мъчното е, че дори човек да надделее в спора онлайн, то онзи от другата страна няма да промени мнението си. Победата е “куха”. Тя е като триумфа на генерал, който стои самотен сред бойното поле, сред тлеещата пепел и трупове, унищожени с думи – човеци, които е малко вероятно някога отново да се вслушат в мнението му.

Изборът на форум

Как бихме спорили в разговор очи в очи? Ще се изслушваме, ще си задаваме въпроси, ще поставяме под съмнение. Но в този случай спорим с хора, с които имаме общ интерес; имаме някакъв опит и знаем, че другият също има известни знания и опитности.

Ала всеки път, когато публикуваме нещо противоречиво онлайн, особено ако го пуснем публично, реално “каним” всевъзможни хора с всевъзможни виждания да прочетат и да изкажат виждането си. А това си е потенциална покана за словесна битка.

В частност, има някои силно поляризиращи теми, които винаги предизвикват сблъсък. Мнения по такива теми, пуснати в социална мрежа, няма начин да не предизвикат порой от коментари и пререкания.

Затова помислете къде и с кого искате да споделите мислите си. Може би е по-добре да го сторите в малка, тематична група, където ще “кръстосате” вижданията си с хора със сходни интереси, с по-задълбочени знания, с по-богат опит по темата. С такива събеседници всъщност знаете, че можете да проведете смислена дискусия, да научите нещо ново, да видите важни гледни точки, дори да достигнете до продуктивни действия.

Знайте кога да отговорите

Когато решите, че си струва да публикувате нещо онлайн, което ще предизвика спор, трябва да изберете кога да отговарятте. Понякога най-силното и най-мощното нещо, което можете да направите, е да замълчите.

Човекът с най-голяма сила в спора не е този, който винаги отговаря, на всяка цена, а този, който избира кога и как да отговори. Да засипете някого с факти или с линкове едва ли ще промени нещо – не си струва борбата.

Има хора, които се чувстват добре да репликират винаги, навсякъде, всекиму. Доволни са, че има драма, интрига. Но това не е здравословна дискусия. В такива случаи е по-добре човек да си замълчи. Знаеш, че би могъл да отговориш, но защо да го правиш, когато отговорът ще доведе само до по-войнствени коментари? Това е загуба на време и енергия.

Коментирайте с човечност

Хората обикновено изразяват гняв, когато се чувстват уязвими – често пъти емоцията, която всъщност изпитват под повърхността, е ранимост, страх, безпокойство. Когато някой споделя нещо онлайн, може да се запитате дали изказването на Вашето мнение ще му помогне настина или просто ще си се дракате, докато се изнервите максимално.

Променяли ли сте мнението си за нещо важно, защото някой Ви е казал нещо остро или саркастично? Малко вероятно. Надали и обратното ще се случи – някой да се съгласи с Вас просто защото сте излели един вагон остри реплики отгоре му.

По-вероятно е човек да се вслуша в думите ни, когато се изказваме кротко, човечно, с благост. Споделете своята гледна точка по начин, който не е зареден с негативни емоции – много по-вероятно е да Ви повярват или да се замислят най-малкото.

Въздържайте се от атаки. Те могат да предизвикат само едно – повече враждебност.

В крайна сметка

В крайна сметка, ако можем да изчислим времето, прекарано в словесни еквилибристики в различни онлайн спорове, навярно с изненада ще установим, че става дума за цели денонощия – и то много денонощия. Но ако никой не е научил нещо полезно от нас, ако никой не е бил провокиран да стори нещо полезно, това си е загубено време. А можехме да използваме тази енергия за нещо хубаво – да поспортуваме, да научм нов език, да засадим дърво или – ако все пак ще е упражнение в словесната област – да напишем роман.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*