Наскоро Марк Зукърбърг, основател на най-голямата социална мрежа в света – Facebook, заговори за т. нар. „метавселена“ (metaverse). Това понятие може да звучи абстрактно, но всъщност не се споменава за първи път, а и е много вероятно да сте чели вече за него. В наскоро проведено интервю за The Verge Зукърбърг представи своята идея за трансформация на компанията като разработва нов мащабен продукт, представляващ метавселена.
Крайната цел е този продукт да бъде естествено продължение на интернет технологията и да промени перспективите за възприятие на всички потребителите, които имат интеракции с мрежата. По този начин ще те променят начина си на живот и комуникацията с останалите хора. Зад цялата тази идея обаче стоят много въпросителни и тяхното осъществяване зависи от цялостното развитието на технологиите – част от тях вече съществуват, но за други само сме чели или сме ги гледали по филмите.
Какво е метавселена?
Всъщност понятието не е дело на Зукърбърг, а за пръв път се споменава от Нийл Стивънсън в книгата „Снежен крах“, направила своя дебют през 1992 г. В този научно-фантастичен роман се засягат теми като история, лингвистика, антропология, археология, религия, компютърни науки, политика, криптография, меметика и философия. Този комплексен сбор от теми се налага, защото всичко това се комбинира в метавселената. Обяснението, което дава Нийл Стивънсън за метавселена е, че това е „колективно виртуално споделено пространство, създадено чрез сближаване на практически подобрена физическа реалност и физически устойчиво виртуално пространство, включващо комбинацията от всички виртуални светове, разширената реалност и интернет. Думата metaverse комбинира префикса „meta“ (което означава „отвъд“) с „вселена“ и обикновено се използва за описване на концепцията за бъдеща итерация на интернет, съставена от постоянни, споделени, 3D виртуални пространства, свързани във възприемано виртуално вселена”.
Почти 20 години по-късно темата за метавселената е развита допълнително от „Играч първи, приготви се!“ – дебютния роман на писателя Ърнест Клайн, който направи фурор през 2011 г. Той доби още по-голяма популярност през 2018 г., когато излезе едноименния филм по книгата, режисиран от Стивън Спилбърг. Нагледно в този филм, чрез съчетание от игрални кадри плюс компютърна анимация, подобна на игра, се представя и идеята за метавселена, която явно и Зукърбърг желае да постигне в бъдеще. Виртуален 3D свят, където всеки може да влезе за секунди чрез интернет връзка. Място, където всеки може да прави почти всичко и да се представя виртуално по какъвто начин желае, докато в същото време носи специален костюм и подобни на VR очила в своя дом, на улицата или в офиса.
Колко далеч сме от постигането на метавсленеската утопия?
Като част от идеята за метавселена Зукърбърг посочва идеята за т. нар. „безкраен офис“ или, ако може да се перефразира, „офис на безкрайностите“. Т.е. виртуално пространство, където хората могат да провеждат своите работни или лични срещи, докато те са визуализирани чрез 3D фигури. Те могат да представят как реално изглеждаме в реалния свят или могат да бъдат модифицирани както ние желаем. В същото време, докато сме виртуално в „офис стаята“ посредством VR очила, можем да комуникираме с други, които използват камерата на своя компютър или смартфон и се визуализират чрез 2D образи, които днес използваме чрез толкова много програми за комуникация – Zoom, Skype, Viber, Messenger, Microsoft Teams и др.
Дори да звучи доста футуристично сега, технологиите на софтуерно и хардуерно ниво се развиват с изключително бързи темпове – върнете се преди 2004 година и проследете развитието на смартфоните, преди това те бяха само концепция. Бързото развитие се дължи и на компании като Facebook, които инвестират в разработването на VR (Virtual reality) устройства и технологии, съчетани с AR (Augmented reality) иновации. Макар за момента дори очила като Oculus Quest 2, които се считат за едни от най-напредналите VR очила, да са все още са тежки и обемни, ако трябва да ги носим постоянно, докато работим. В същото време е необходимо да се изгради софтуерна инфраструктура, която да има капацитета да обработва огромно количество данни и да може успешно да съчетае всеки отделен компонент, пресъздавайки реалния свят във виртуална реалност. И макар да сме далече от възможността да бъдеш във виртуална стая, на улицата, в гората, в град или дори на съвсем отделна планета и да извършваш цялостни движения и да комуникираш с другите, развитието на технологии като 5G и иновациите зад VR и AR са добра основа за естествена еволюция на интернет технологията в метавселена.
