Всеки активен интернет потребител е чувал или се с сблъсквал с т.нар. софтуерни вируси. Те обаче са само една част от всички заплахи, които ни дебнат в мрежата. Освен сайтовете, обикновено най-атакувани са устройствата, които включат най-много софтуер – компютри, смартфони, телевизори и дори някои от най-съвременните автомобили. Смартфоните и компютрите обаче са най-предпочитани от страна на хакерите, защото те могат да съхраняват важна лична информация като: адреси, телефони, банкови сметки и операции, местоположение, лични документи, снимки, видеа и много други. Тази информация е много ценна, защото може да бъде управлявана по неправомерен начин или да бъде използвана с цел откуп или „отключване“ на самото устройство. Също така самите компютри/смартфони могат да бъдат използвани като „ресурс“ за по-големи атаки срещу сайтове или други устройствата.
Методите за „извличане“ на подобен тип информация са разнородни. Освен използването на така наречените вируси, се използват различни по тип програми и скриптове, с различни наименования: worms, spyware, malware, ransomware, trojan horses, adware, rootkit, bot, scareware и други.
Каква е разликата между злонамерените програми и скриптове?
Вирусите са най-често срещани като наименования. Самите вируси се стартират от инфектирани програми, които работят след старт на USB устройства (флашки) или вътрешни/външни дискове. Възможно е да стартират и след пускане от страна на потребителя на определена програма или отваряне на файл. Вирусите обикновено са „спящи“ и не се забелязват без сканирания. Този род злонамерени програми често се използват от хакерите за DDoS атаки, използвайки хардуерния ресурс на компютъра, за да атакуват различни сайтове.
Подобно на вирусите, worms (червеите) са злонамерени програми, но те могат да стартират без потребителят да е извършил дадено действие. Самият червей може да се разпространи и копира до други устройства по лесен начин. Те са и сред най-опасните злонамерени програми, защото могат да причинят сериозна повреда на множество свързани в мрежата устройства.
Наименованието на Троянския кон (Trojan horse) идва от гръцката митология. Злонамерените програми, които са присвоили това име, подобно да древногръцкия Троянски кон, прикриват истинския си характер. Троянските коне са злонамерени кодове, вградени в различни потребителски програми. Потребителят инсталира програмата, която е избрал, след това всичко може да върви нормално, но в същото време да се активира вредния код. Този код впоследствие може да инфектира цялата система и тайно да „краде“ лични данни като финансови средства и други лични данни, които да бъдат използвани в „Черната мрежа“ (Dark Web).
Може би често сте виждали хора, които използват предпазни капачета или лепенки на своите лаптопи. Това е с цел защита от хакери, които използват т. нар. spyware (спайуер) програми. Те се използват от за „шпиониране” (от англ. spy – шпионирам) на лична информация и други чувствителни данни. Злонамерената програма може да се използва за контрол върху камерата на лаптопа или смартфона и да бъдете наблюдавани без дори да подозирате. Същото важи и за микрофоните, чрез spyware могат да подслушват всеки ваш разговор.
С подобно име и почти същите характеристики като spyware, adware са скриптове, които са „скрити“ в pop-up реклами, които се появяват на екрана и лесно могат да инфектират компютъра след клик върху тях.
Съществуват и т. нар. ransomeware (от англ. ransom – откуп). Те са изключително опасни, като идеята зад тях е, че заключват устройството, докато не се плати откуп. Потребителите дори разполагат с определено време, в което да го заплатят. Обикновено откупът трябва да се заплати чрез криптовалути, защото трансакциите с тях на практика са непроследими. Ransomware програмите в същото време криптират всички файлове на устройството и ако не се заплати конкретният откуп, програмата няма да изпрати декриптиращ ключ. Това на свой ред може да доведе до изтриване или повреждане на всички заключени файлове на инфектираното устройство.
Подобно на предишните два вида, съществуват и scareware злонамерени софтуери. Представящи се за антивирусни софтуери, но в същото време фалшиви, този тип програми могат да създадат доста неприятности като например да ви накарат да заплатите за регистрация, но след това да не получавате никаква антивирусна защита, която обещават. Scareware са „плашещи“ програми (от англ. scare – плаша), като целта е да стреснат потребителя и да поискат от него да направи определени действия като превод на финансови активи или предоставяне на лични данни.
Как да се предпазим?
Освен гореспоменатите заплахи в мрежата, има още доста други методи и злонамерени програми/скриптове, които дебнат в интернет пространството. Хакерите стават все по-изобретателни и се появяват нови видове програми. Най-малкото, което можете да направите, е да инсталирате безплатна антивирусна програма, която е с доказан произход и име. Още по-добре е да закупим платена версия на антивирусна програма. Те често включват и допълнителни софтуери, които могат да ви защитят не само от вируси, но и от други вид malware (злонамерени) програми. Ако не можете да се абонирате за платен антивирусен софтуер, то тогава комбинирайте инсталиране на безплатни версии на антивирусни програми и антималуер програми. Избягвайте съмнителни сайтове и не се доверявайте лесно на сайтове и имейли, които искат да направите регистрация и да предоставите различни пароли, банкови сметки и друга лична информация.
За комплексна защита на Вашата персонална или бизнес поща и устройствата Ви, е най-добре да се доверите на специализирани софтуери, като например А1 Net protect, която предоставя защита срещи злонамерени програми, спам, фишинг атаки, критпмайнинг и още много други.
