Силата и смелостта да направиш решителната първа крачка могат да те доведат до щастието, а подкрепата идва в най-подходящия момент
Когато живееш в малък град, където всички се познават, времето изглежда спряло и рискът да оставиш живота си да се движи по течението е реален. Много сила и смелост са били необходими на Вера да се откъсне от токсичната връзка с бившия си съпруг в името на спокойното детство и щастието на четирите си деца. Омъжила се рано, самата тя почти дете – на 17 години, тя се е грижила за Георги, Валери, Денис и Мирка, но когато семейната ситуация става нетърпима, събира сили и грабва най-необходимото в два куфара и петимата поемат с влака на спасението и спокойствието към друг, също толкова малък град, в който живее брат ѝ.
Вера е завършила техникум по облекло и през годините е работила като шивачка, опитвала е и на други поприща, но най-често не получава работата поради широкоразпространените предразсъдъци към майките. Но, както казват, животът често е по-странен от описаното в книгите. По време на всички перипетии, тежък развод на няколко съдебни инстанции, ежедневна борба за спокойствието на децата, Вера среща отново любовта. Тя намира човек, който да я подкрепя и така в голямото семейство се появява и най-лъчезарното бебе Константин.
Всяка жена в България, която е била в отпуск по майчинство, знае колко усилия са необходими за отглеждането на бебе предвид всички специфики на здравната и осигурителната системи. Когато към това се добави и фактът, че в седемчленното семейство работи само настоящият партньор в живота на Вера, финансовите затруднения стават наистина сериозни.
Живеят на квартира и имат нужда от всичко, свързано с обзавеждане, но Вера приема тези предизвикателства с усмивка. За нея най-важно е децата ѝ да са добре и да не се притесняват сред връстниците си, а малкият Константин да има достатъчно пюрета и памперси. За него казва, че има събрани достатъчно дрешки от по-големите кака и батковци. В този момент се включват на помощ приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа, които в партньорство с А1 провеждат програмата „Родители+“. Основен принцип на инициативата е, че помощта се насочва към семейства в уязвима ситуация и видът ѝ се определя от техните конкретни нужди с цел да се предотврати раздяла между родителите и децата. Затова в отговор на предложението на „Родители+“ за подкрепа Вера иска единствено нови дрехи и обувки за гимназиста Георги, тийнейджърите Валери и Денис и третокласничката Мирка. Както самата Вера обяснява, „за да не се притесняват сред другите деца в училище“.
Въпреки трудния живот досега 35-годишната Вера е усмихната, спокойна и уверена, че им предстоят по-добри дни. „Вече нямаме сериозни проблеми, нещата започват да се подреждат и най-важно за мен е децата да са здрави, спокойни и щастливи“. Разказва ни историята си, за да даде надежда и на други хора в затруднена ситуация.
Тя активно търси работа, след като вече е успяла да запише малкия Константин на детска градина. Споделя също, че има желание да учи и да се квалифицира допълнително, за да увеличи шансовете си да получи работа, която да ѝ позволява да се издържат нормално и да се грижат добре за петте си деца. „Всяко обучение е сила, сега е важно децата да учат компютри и езици. Най-голямата ми мечта е да намеря добра работа, да изучим децата и дано да успеем да си купим собствено жилище, да си го подредим уютно, така че да сме спокойни всички,“ казва Вера.
Правото да преследваш щастието е универсално, но изисква много усилия, сила и смелост. Още повече кураж е нужен, когато всичко, което имаш в началото на пътя, са четири деца и два куфара с дрешки. Но когато си готов да направиш решителната крачка, всички пътища могат да доведат до щастието и дори подкрепата идва в най-подходящия момент.
