Есента настъпва с пълна сила и наред с пъстроцветните си пейзажи често радва любителите-фотографи с утринните си мъгли. Разбира се, мъглата не е „запазена марка“ само на есента. Но да я заснемем подобаващо изисква малко повече от вдъхновение. Ето няколко препоръки как да направим хубави снимки с „участието“ на мъгла – или на самата мъгла – било то с фотоапарат или със смартфон.
Кога и къде има мъгла
Всеки фотограф е ловец на красиви кадри и за заснемането на хубави изгледи с мъгла трябва да знае кога и къде да „ловува“. Мъглата обикновено се образува късно вечер и остава да ранната утрин. Най-вероятно е да се образува там, където има влага и такива температурни разлики, че водата в някакъв момент се оказва по-топла от околния въздух – и се изпарява: например близо до вода (река, езеро), в гората.
Какво прави мъглата с гледките
Снимането в мъгла е много различно от познатото заснемане при ясно време. Гледките не са особено ясни. Хилядите микроскопични водни частици във въздуха „избелват“ всичко.
Нещо повече: светлината от слънцето (или други източници) не идва на снопове и не е насочена – тя е разсеяна. Това, разбира се, може да се разглежда като предимство, защото обектите в мъглата са по-равномерно осветени – ала по-слабо.
В мъгла гледките са лишени от контраст, от наситеност на цветовете, от рязкост на контурите. Това носи риска те да изглеждат “плоски”, скучни.
Перфектно управление на фокуса
Когато обектите са „размити“ в мъглата, автоматичният фокус не върши добра работа. На фотографа е нужен най-добрият възможен контрол на фокуса. Затова в този случай е препоръчително да се търси „ръчен“ режим на фокусиране, а всички автоматични настройки е най-добре да се изключат.
В подобен режим на снимане фотографът следва да потърси обект с възможно най-остър контур и рязкост, с повече контраст, върху който да се фокусира.
Стабилизиране или използване на статив
Заради разсеяната светлина снимането в условия на мъгла се доближава по същество до снимането в условия на ниска осветеност. Затова е добре камерата да се стабилизира. Идеалният вариант е да се използва статив. Но може и да няма такъв: всяка стабилна опора може да изиграе ролята на триножник – това може да бъде дъската на пейка, тежък камък на земята, ограда, покрив на автомобил.
За тази снимка на горска пътека в мъглата “статив” е един изпъкнал камък, стърчащ по средата на самата пътека.
Светлочувствителност и настройки
Обичайно снимането при ниска осветеност се случва при повишена светлочувствителност на камерата (ISO). Това обаче влошава качеството на снимките и ги прави „зърнести“, с „шум“. Затова е по-добре ISO да се намали ръчно. По-продължителната експозиция ще компенсира това – което е и още една причина да се потърси стабилно закрепване на снимачното устройство.
Най-добре е да се използва бленда, която е близка до човешкото око – нещо като f/5.6.
Скоростта на снимане ще е различна според целта на фотографа. Който иска да заснеме движение – например човек, ходещо по мъглива горска пътека – ще трябва да избере по-висока скорост. По-ниската скорост е подходяща за статични сцени и придава на картината вид на „копринена“, „гладка“ мъгла.
Една от най-съществените настройки тук е т. нар. компенсация на експозицията (Exposure Compensation). Заради разсеяната светлина е възможно сензорът на камерата да бъде „заблуден“. Затова специалистите препоръчват да се следи т. нар. хистограма на кадъра. Ако има недостиг в тъмния или светлия край на хистограмата, ръчно трябва да се направи корекция – една или две стъпки нагоре или надолу.
Избор на обект
Както вече стана дума, при мъгла обектите биват лишени от контраст и яркост. Това води до появата на снимки, които – дори перфектни по композиция – изглеждат „вяло“, „плоско“, досадно.
Човек може да се спаси от този ефект, като избере близки обекти, които не са така силно потопени в мъгла. Колкото по-близко са тези обекти, толкова по-ефектно ще е изображението. Колкото по-голямо е разстоянието до желания обект, толкова повече той ще изглежда размит, избелял, плосък.
За да не изглежда снимката вяло и плоско, фотографът може да потърси обект с ясен контур и добър контраст.
Използване на светлината
При достатъчно късмет или пък извънредно добро планиране снимащият в мъглата може да се намери на „прага“ на слънчевата светлина – ситуация, в която хем има мъгла, хем отнякъде се процежда малко слънчева светлина.
Това е прекрасен момент, защото слънчевите снопове изглеждат така, сякаш може да се пипнат. Тези кратки моменти често се случват точно когато мъглата се „вдига“ и могат да родят фантастични снимки – призрачни, мистериозни и дори спиращи дъха гледки. За да се уловят възможно най-добре подобни мигове, фотографът трябва да се позиционира така, че светлината да идва „иззад мъглата“. По този начин светлината озарява мъглата, създавайки ефект на мистичност. Ако има и един ясно видим обект, който контрастира с околната белота, става чудесно.
Това, впрочем, е и идеалният момент да се снимат силуети.
