Когато аз за първи път се качих на ескалатор, в цяла България имаше само един – в ЦУМ. Бях може би на 6-7 и изживяването беше вълнуващо, впечатляващо и очевидно – запомнящо се. Но Фанка, която е на 33 години, се уплашила ужасно от един много по-нов, в друг град, в друго време.
За хората от най-крайните и бедни квартали в страната, първата среща с добре познатите и на малките деца удобства на съвремието като ескалаторите, може да причини дори и панически страх. Такъв е и случаят на Фанка, която заедно с четирите си деца живее в дома на родителите си, в една от най-бедните части на един от сравнително малките областни градове. Преминала е през ада на семейното насилие – психическо и физическо, но е успяла да избяга и да спаси от тях и себе си и децета – Златка, Андрей, Мемо и Марин.
Малкият Андрей е с физическо увреждане на краката и все още няма подновен ТЕЛК, а в семейството работят само тя и майка ѝ, защото баща ѝ е болен. Фанка е млада и борбена жена, която има огромно желание да работи още и още, за да се грижи за голямото семейство. Така се среща с приемните родители от Националната асоциация за приемна грижа, които провеждат финансираната от А1 инициатива „Родители+“. За радост на Фанка, градът, в който живее, е един от 14-те, където приемните родители подпомагат емоционално и финансово уязвими семейства, за да се предотврати раздялата с децата.
Въпреки дълбоката бедност, в която е израснала и живее, Фанка не мечтае бързо да се сдобие с охолство като с магическа пръчка. Мечтите ѝ са две – постоянна работа и здрави обувки за децата, за да могат да ходят на училище. Усмихната и спретната, тя може и да се е уплашила от първата си среща с ескалатор, но с подкрепата на „Родители+“, по всичко личи, че Фанка няма да спре да се бори и да се изкачва по стълбицата нагоре. С едничката цел децата ѝ да са добре гледани и обути в здрави обувки, за да завършат училище и да тръгнат в живота от „по-горно стъпало“.
