Какво ли не се изговори и изписа, откакто Facebook смени името си и се посвети на метапространството. Няколко новини от последните месеци загатват какво ни предстои. Сред тях е решението на Disney да се втурне в създаването на метапространство, както и стартът на 3D дигитализацията на Олимпия в Гърция. Това е истинският сигнал какво ни очаква след няколко години, когато метапространството започне да се „случва“ – безброй виртуални дестинации, където ще можем да се пренесем и потопим, за да се забавляваме, учим и работим.
Работа или удоволствие
Ако се заслушаме в прогнозите на специалистите, навярно ще забележим един своеобразен, задочен спор – кое ще е най-същественото приложение на метапространството. Според някои – игрите. Факт е, че някои гейминг компании са в авангардната „групичка“ на корпорациите, решили (и имащи ресурсите) да инвестират усилено в създаването на метапространството. Други специалисти очакват не забавлението, а екипната работа на дистанционно работещи служители да бъде най-облагодетелствана от новата технология. Те си имат своето основание. Практиката показа, че плоският, двуизмерен модел на телеконференциите дотяга на хората и бързо води до „гадене“ от досадния екран с много прозорчета и физиономии насреща.
Реално обаче спор не съществува. И едната, и другата област ще се възползват от новите, виртуални светове, в които ще можем да се потопим, срещайки други хора – познати и непознати.
Виртуални пътешествия из измислени и реални светове
Съвсем наскоро узнахме, че Disney ще направи своите виртуални светове достъпни във вид на метапространство. Представяте ли си какво значи това? Като за начало, всеки от нас ще може, без да напуска дома си, да се втурне из приказните и вълшебни светове, които сме гледали във филмите на мега компанията. Всеки от нас ще може да стане герой в реалност, която е виждал на екрана – но ще може да се гмурне в нея! И това е само началото, защото реално мултимедийният архив на Disney е огромен и изобилства от безброй цифрови реалности, създадени от най-талантливите мултимедийни творци.
От друга страна 3D дигитализацията на Олимпия – родината на Олимпийските игри – подсказва, че скоро ще можем виртуално да посещаваме най-различни легендарни места по всички краища на планетата – места, които физически може да е невъзможно да обходим. Ще стане възможно с едно кликване да се озовем в пустошта на Масай Мара, където да се разхождаме необезпокоявано между лъвове и зебри, или пък да се изкатерим по стръмните склонове до Мачу Пикчу, а защо не и да се гмурнем във виртуалните води на Големия бариерен риф.
И не само, че ще можем да се озовем на такива фантастични или реални места, но и ще можем точно там да се срещнем с кого ли не – с приятели и познати, дори такива от другия край на света, с които не сме се виждали от години… или пък изобщо не сме се срещали на живо.
Знания и умения
Но това, което пропускаме да забележим в цялата еуфория около обещанията на метапространството, е безкрайната възможност да трупаме знания и умения. Реално голяма част от опитите за създаване на виртуални среди и светове до този момент са насочени към… обучението. От десетилетия различни образователни институции инвестират в създаването на метапространства, за да обучават хора в най-различни специалности. Като най-ранен опит в тази област можем да посочим полетния симулатор за обучение на пилоти, създаден още през далечната 1929 година!
Не само това. Може би мнозина ще се изненадат да узнаят, че докато Марк Зукърбърг говори за метапространството в бъдеще време, един професор от Станфорд реално преподава на своите студенти виртуално, в собствено метапространство, което е създал за учащите. Това се случва от 2020 година насам. Със своите VR очила студентите влизат в това метапространство, представени чрез своите аватари, говорят помежду си, събират се на групи, дискутират. В метапространството те слушат лекциите на професора и пътуват, отдават се на медитация, изследват анатомията на хора и животни. Накратко – учат.
Невероятната възможност хората да се „потопят“ в дадена виртуална среда е безценна възможност за обучение. В метапространство могат да тренират, например, младите футболисти – да се готвят за защитници или нападатели, да тренират ски скокове, да се упражняват в баскетболни тренировки.
Не по-малко интересни възможности дава метапространството за специализирани тренинги за служители от дадени екипи за реагиране в специфични ситуации. Така например служителите на молове и големи търговски центрове могат да проведат учения за реагиране при терористична атака. Стюардите могат да провеждат в метапространство своите тренировки за спасяване на пътниците при аварийно кацане или приводняване на самолета.
Умни технологии или умни хора
Всичко това отново ни препраща към въпроса доколко технологиите могат да са „умни“ и дали те са конструктивни или разрушителни. Метапространството ще ни даде безбройни възможности – безброй виртуални светове, в които можем да се озовем, с една или друга цел. От нас зависи дали ще си губим времето или ще използваме този потенциал по най-добрия начин. Умните хора ще използват метапространството за учение, за тренировки, за изследвания, за придобиване на нови знания и умения.
