Рубриката „Моята кариера“ продължава с Габриел Евтимов, мениджър “Продажби” в отдел „Големи корпоративни клиенти”, който е част от направление „Корпоративни продажби“ в А1 България. Той е част от компанията от 6 години. Вярва, че както компанията, в която работи, така и той самият, трябва да се развиват непрестанно, за да могат да са в крак с времето и да бъдат успешни.
Той ни разказва повече за кариерния си път в А1 – защо според него дигитализацията е важна, какви качества ти трябват, за да бъдеш успешен търговец, коя част от работата си намира за скучна и коя го мотивира. И не на последно място – ще научим как избира телекомуникациите пред военното дело.
Повече за кариерния път на Габриел Евтимов в А1 ще научите от неговите отговори….
Къде си завършил училище и университет?
Родом съм от Видим и именно в града завърших Гимназия с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“. Малко неочаквано и за мен, но съдбата ме отведе в старопрестолната столица, където завърших „Национална и регионална сигурност“ в Национален военен университет „Васил Левски“. Обучението беше трудно, но смятам, че през университетските години успях да надградя полезните навици, които имах заложени в мен – като смелост и решителност, а знанията ми от там поставиха едни стабилни основи за професионалното развитие.
Каква е била първата ти работа?
Консултант „Продажби“ в хранителна верига. Това беше преди много години във Велико Търново по време на студентството ми.
Как стигна до позицията си днес?
Помагат ми от една страна личните ми разбирания за това как трябва да се работи ефективно – чрез упоритост за постигане на целите, много вложен труд и категоричност при вземането на решения. От друга страна, опитът, който съм придобил в последните 13 години, откакто работя в сектора на телекомуникациите.
Завършил съм образованието си в сферата на военните специализации и към сектора на телекомуникациите се пренасочих доста неочаквано дори и за мен, макар да имах близки хора до мен, които работеха в телекомуникационния бизнес от много време и още от по-рано да си представях, че това един ден ще бъде моята професия.
Станах част от магазинната мрежа на тогавашния бранд „2Be“ и преминах през почти всички възможни търговски нива – от управител на магазин, през търговски представител, акаунт мениджър SME и акаунт мениджър на големи корпоративни клиенти. В момента съм мениджър на големи корпоративни клиенти.
Коя е най-интересната част от работата ти?
Това, че работя в сферата на високите технологии и заедно с А1 екипа създаваме иновации и развиваме редица дигитални решения. Всички виждаме, че дигиталният свят се развива много бързо и за мое щастие ние – колегите в А1, имаме възможност да бъдем част от това развитие.
А коя е най-скучната?
Да седя в офиса и да администрирам документи. Това, за мое съжаление, е неизбежна част от работния процес. Смятам, че ние сме търговци и би било по-ползотворно да прекарваме повече време в продуктивни срещи, отколкото в администрация, но това е част от работата.
Какво те мотивира?
Мотивират ме много неща, които са различни в личен и професионален план. Това, което ме вдъхновява най-много в работното ежедневие е усещането (а и не само) за развитие. Защото вярвам, че А1 е компания, която непрестанно се развива и се адаптира според променящите се възможности на пазара и очакванията на клиентите. И аз, и колегите трябва да следваме този ритъм и да се напасваме към него – понякога е много предизвикателно.
Как успяваш да съчетаеш работата с личния си живот?
Ще използвам обичаното от много българи изречение: „От сън спомени няма“. Понякога така се чувствам в стремежа си да балансирам между професионалните ангажименти и личното време, но засега макар и трудно, все пак по-често успявам.
Ако не се занимаваше с продажби, какво щеше да правиш сега?
Откровено казано – не знам. Започнах да се занимавам с това на 19 години и досега не съм си представял да правя нещо друго. Мисля, че всеки трябва да работи това, което му носи удоволствие и удовлетворение в края на деня, и което го мотивира да надскача себе си постоянно – това за мен е сферата на продажбите.
Ако можеше да дадеш съвет на 18-годишното си аз, какъв щеше да бъде той?
Да не променя нищо и да следва същите стъпки. Или ако трябва да се цитирам по-точно: „Не се спирай пред трудностите, защото всеки човек има възходи и падения, но точно от тях се учим.“
A какъв съвет би дал на колегите, които сега започват кариерния си път?
Много е важно да се научат да оценяват това, което имат в момента, и да си дават сметка за възможностите, които им се предлагат в професионален и личен план.
