В продължение на много години Европа бе смятана най-вече за консуматор на технологии, а не за техен създател. Всъщност, това не е точно така, като именно на Стария континент се разработват много от хардуерните технологии, които влизат в масово производство. Липсата на достатъчно производствени мощности обаче създава впечатлението, че Европа е само потребител.
Проблемът се прояви особено ясно през последните вече близо две години. Недостигът на чипове създава множество предизвикателства за всички индустрии. Производството на автомобили изостава, а Европейският съюз обяви редица мерки за намаляване на зависимостта си от други страни и региони за наличието на хардуер.
През март тази година ЕС постигна и един от най-важните си успехи в тази посока. Intel обяви мащабен план, който предвижда инвестиции на територията на ЕС в размер на до 80 млрд. евро през следващото десетилетие. Парите ще са за проучвания, разработки и създаване на производствени мощности в няколко държави.
Стратегия в няколко стъпки
Мащабната инвестиция ще бъде разделена на етапи. Първата стъпка е на стойност 17 млрд. евро и включва изграждането на мегазавод в Германия. Той ще създаде 3000 постоянни работни места само на своя територия. Компанията прогнозира, че заради завода ще бъдат създадени и „десетки хиляди“ допълнителни работни места покрай доставчиците и партньорите, които ще са нужни и ще се оформят около самия проект.
Планирането на завода вече е в ход, като строителството ще започне следващата година. Производството ще стартира през 2027 година след одобрение от Европейската комисия. Заводът ще използва най-новите технологии на Intel и ще може да доставя компоненти както за Европа, така и за целия свят.
Компанията ще инвестира още 12 млрд. долара и ще удвои капацитета си в завода в Ирландия. Там също ще бъдат модернизирани поточните линии, за да отговарят на най-новите стандарти.
В момента Intel преговаря и с Италия за изграждането на завод за 4.5 млрд. евро и 1500 постоянни работни места заедно с още 3500 за доставчици и партньори.
Компанията планира и създаването на няколко развойни центъра. Един от тях ще е във Франция и ще е основният за Европа. В него ще има общо 1000 работни места за висококвалифицирани специалисти. Първите 450 от тях ще бъдат назначени до края на 2024 година. Там ще се разработват не само технологии за чипове, но и архитектура за изкуствен интелект за най-различни индустрии и научни проекти.
Intel ще увеличи и с 50% капацитета на развойната си лаборатория в Полша. В нея ще се разработват технологии за невронни мрежи, клауд, data центрове, аудио и графични карти. Този проект ще е готов следващата година.
Компанията подготвя и обновяване на проекта си с Центъра за суперкомпютри в Барселона. Двете организации заедно разработват нова архитектура за суперкомпютрите на следващото десетилетие. Ще бъдат подсилени и съществуващите партньорства с университети в Белгия, Франция, Германия и Нидерландия.
„Светът изпитва неутолим глад за полупроводници, т.е. чипове. Недостигът им ни напомни рисковете от това да сме твърде зависими от малък брой заводи. Нашите планирани инвестиции са голяма стъпка за Intel и Европа. Новият Закон за чиповете на ЕС ще даде възможност на частните компании и на правителствата да работят заедно, за да подобрят драстично позицията на Европа в индустрията“, казва изпълнителният директор на Intel Пат Гелсингер.
Не толкова скрито недоволство
Макар на пръв поглед инвестицията и новите мерки да изглеждат прекрасни, не всички ги приемат толкова радушно. Критици на Закона за чиповете казват, че той е направен така, че предимно по-големите и богати страни членки ще могат да се възползват от него, съобщава Euractiv. Причината е, че той разрешава на правителствата да се договарят с компаниите за финансиране и съответно по-богатите ще могат да предложат по-добри условия.
Проектът на Intel действително е насочен към няколко от основните страни членки. Има контрааргумент, че всъщност се подготвят и още проекти, включително с други производители, които ще обхванат и други държави в блока. Данните за тях обаче не са публични, тъй като все още се преговаря.
Има и критики от други европейски производители на чипове, съобщава Financial Times. Според тях твърде голяма част от предвидените средства за стимулиране на инвестициите (общо 43 млрд. евро) отиват за стратегията на Intel. Конкурентите повдигат и въпроси дали произвежданите чипове в тези заводи ще отговарят на нуждите на ЕС. Общото между тях обаче е, че запазват анонимност.
Единствено Питър Веник, изпълнителен директор на ASML – производител на оборудване за такива заводи, отбелязва, че инвестицията е добре дошла, но мерките не трябва да се изчерпват само с един голям завод. Нужни са и усилия за компенсиране на по-големите разходи в Европа. Еврокомисарят Тиери Бретон обаче отговаря, че целта на стимулите е привличане на модерните технологии, но „ние (Европа) няма да вършим вашата работа“.
