Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI

„Статуята на Мики стоеше здраво върху бетонната си подложка. Характерните уши на най-известния мишок в света бяха единственото, по което се познаваше, че е той. Огнената буря беше отнесла боята и всички детайли – очите вече бяха само безжизнени дупки. Парещият прашен вятър минаваше през тях. Отзад градът продължаваше да гори…“.

AI Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI А1 БлогИзображението не е дело на някой автор с тежка детска травма от филмчетата на „Дисни“. Не е даже точно на Ивайло Петров. Известният български фотограф и визуален артист е помогнал само с насоки на невидим творец. Гледаме какво е нарисувал изкуственият интелект по задание „Статуя на Мики Маус в постапокалиптичен свят“.

Петров, който е работил по кампании за ред големи клиенти в България (включително и A1), от известно време експериментира с AI платформи за генериране на изображения – по текстово описание, със или без визуална „отправна точка“. Конкретно тук е на показ “фантазията” на Midjourney, но невероятни възможности показва DALL-E 2 на OpenAI, а онлайн гигантът Google съвсем наскоро демонстрира и своята мощна платформа Imagen AI.

AI Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI А1 БлогВиждаме различни жанрове и стилове. Общото е само едно – в тези изображения няма нищо човешко… или пък съдържат всичко човешко.

Зависи от гледната точка.

Скицникът на един изкуствен интелект

В ръцете на Ивайло (а и на всеки заинтересован, който бъде допуснат от разработчиците да изпробва изкуствения интелект) е резултатът от труда на много учени и творци от последния половин век. Преплитането на изкуствен интелект и изкуство започва още в началото на 70-те, като последното десетилетие даде огромен тласък на този вид платформи заради внедряването на т.нар генеративни състезателни невронни мрежи, които са тренирани с огромен обем вече съществуващи изображения.

По същия начин функционират и съвременните AI-базирани системи за обработка на бизнес данни и за обезпечаване на сигурността на критичната IT инфраструктура. Ивайло признава, че дълго време е смятал, че „нивото на абстрактно мислене и комбинативност, която творческият процес изисква, би бил труден за емулиране“. Още първите срещи с изкуствения интелект променили това му разбиране.

AI Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI А1 БлогСпоред него AI е силен в това „бързо и много ефективно да скицира идеи, а и паралелно да ги развива в, може би, непредполагана от автора им посока на идейно ниво“.

„Лично за мен AI към момента отвори врата, която, въпреки опита си и вече немалкото години рафиниране на техническите си умения, не бях постигал на този етап. Чрез него успявам много бързо и лесно да споделя концепция или усещане, за които преди би ми отнело в най-добрия случай часове, често и дни. Гледам на експериментите си с него като на едновременно вид визуален дневник на подбрани мисли от една страна, а и като документ за състоянието му в контекста на изкуството тук и сега“, обяснява той.

Въображаемо ли е въображението

Ивайло публикува експериментите си без никакви допълнителни обработки. Виждаме изображенията във вида, в който машината ги е създала.

Определя като „революционно“ това, че платформата разбира както конкретни описания, така и вложените в текста настроения и емоции, а в същото време не поставя конкретни изисквания към познанията или уменията на автора.

AI Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI А1 БлогВ същото време е категоричен: „AI е изцяло човешко творение в най-буквалния смисъл и към момента резултатите от него почиват единствено на огромни усилия на големи групи от хора, които са повярвали и работили за изграждането на тази конкретна идея. Това, което софтуерите интерпретират, е изцяло някога преживяно, след това визуализирано и впоследствие архивирано като набор информация, който човешкият вид е създал“.

Има (ли) от какво да ни е страх

Както във всички други области, изкуственият интелект в изкуството има още накъде да се развива. Ивайло дава пример с изобразяването на лица, където все още се срещат проблеми. Въпреки това, потенциално дейностите на много професии в различни сектори може да претърпят коренна промяна заради възможностите, които дава изкуственият интелект. Не е въпрос на „Дали“, а на „Кога“.

AI Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI А1 Блог„Тук и сега, в средата на 2022 г., вярвам, че всеки творчески професионалист е все още актуален с дейността си и не мисля, че това ще се промени за още някакъв период от време. Но промяната е гарантирано започнала и не вярвам, че можем отговорно да правим твърде конкретни предположения до какво точно бъдеще ще ни доведе тя“, предупреждава той.

По-големите му притеснения са по отношение на по-генералната роля на алгоритмите в живота ни: „Те все по-лесно диктуват възприятията ни за света, политическият, рекламен, че и всякакъв друг нюанс на информацията, която достига до съзнанията ни и това се случва с дотолкова персонализирана прецизност, че, опитвайки се да го погледна отстрани, ми изглежда откровено плашещо“.

AI Ивайло Петров, който пътешества из развинтеното въображение на AI А1 БлогВодим този разговор на фона на вече отдавна напусналата научните среди полемика за това какви модели използваме, за да обучаваме изкуствения интелект – дали данните не изкривяват неговата „представа“ за света и дали така не възпроизвеждат чисто човешки предразсъдъци.

Това е и една от големите причини този тип платформи все още да не са със свободен достъп – създателите им се опасяват, че AI може да се използва по вреден за обществото начин.

За Ивайло това вече не е артистичен казус: „Убеден съм, че има редица начини, по които AI, точно както и всяка друга технология, да бъдат използвани целенасочено за проповядване на една или друга идеология и мисля, че в бъдеще това ще е една от по-основните морални дискусии, свързани с него“.

При всяко положение той е категоричен, че „осъзнатите машини ще са все по-значим герой в реалността“.

Все пак, обаче, ни напомня: „Основна черта на човешката природа е драстично да надценява ефекта от ставащото в краткосрочен план и драстично да подценява ефекта му в дългосрочен такъв“.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*