ЕС въвежда по-строги правила срещу Deep Fake и дезинформацията

Преди броени дни Европейската комисия представи обновения „Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията“, който въвежда нови правила за ИТ компаниите, опериращи на територията на ЕС. Кодексът обръща специално внимание на фалшивите профили в социалните мрежи, ботовете, разпространението на дезинформация и т.нар. deep fake клипове.

Новата версия на кодекса, който първоначално бе подписан през 2018 година, остава с доброволен характер, а не със статут на закон. Въпреки това, всички, които са се подписали под документа, приемат определени задължения и изисквания, включително и готовност да понесат глоби, ако не го изпълняват. В този случай това са 34 различни заинтересовани страни, включващи интернет платформите Google, Twitter, Meta, Microsoft, TikTok и други технологични компании, както и представители на гражданското общество.

Борба на няколко фронта

Както регулаторите, така и подписалите кодекса са наясно, че битката с дезинформацията не може да бъде спечелена с едно решение. Нужни са множество и различни решения и методи, които да отразяват различни специфики не само от гледна точка на технологии и тип съдържание, но дори и на местоположение – начините за разпространение на дезинформация варират доста в отделните държави в зависимост от множество фактори.

Основните мерки и изисквания все пак обаче са еднакви. „Дезинформацията е форма на нахлуване в нашето цифрово пространство с осезаемо въздействие върху ежедневието ни. Онлайн платформите трябва да действат много решително, особено по въпроса за финансирането. Разпространението на дезинформация не следва да носи абсолютно никакви парични приходи за никого“, подчерта еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон.

Новият кодекс включва повече типове съдържание в битката срещу дезинформацията. Засегнати са и така наречените deep fake – видеоклипове, които са създадени с помощта на изкуствен интелект и изглеждат много реалистично за непрофесионалното око. Чрез тях могат да се правят компрометиращи записи привидно с участието на даден човек. Много от онлайн платформите вече имат забрани или ограничения за такова съдържание.

Кодексът включва и фалшивите профили и ботове в обсега си, както и въвежда изискване за разширяване на проверката на факти от публикациите в платформите. Проверките ще обхващат всички държави и езици на ЕС. Има и изискване за справедливо възнаграждение на проверителите на факти.

Изискванията включват още гарантиране на прозрачна политическа реклама. Това означава, че потребителите трябва да имат възможност по-лесно да разпознават политическите реклами и да имат по-лесен достъп до допълнителна информация за тях. Компаниите ще предложат и подобрени инструменти за разпознаване, разбиране и сигнализиране за дезинформация.

Подписалите Кодекса се ангажират да извършват редовен мониторинг на собственото си въздействие. Те ще изготвят и предават редовни доклади за изпълнението на поетите ангажименти. Ще има и Център за прозрачност, както и работна група, които ще анализират как се прилага кодекса и ще дават предложения за неговото допълнително подобряване.

Очаквания и последствия

Следваща стъпка е кодексът да бъде признат съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Така става възможно подписалите да бъдат глобявани, ако не спазват изискванията, въпреки че кодексът е доброволен. Глобата може да е до 6% от световния годишен оборот на нарушителя.

Подписалите ще имат гратисен период от 6 месеца, за да приведат услугите си в норма. В началото на 2023 година ще представят на комисията първите си доклади, като ще започне и реалното прилагане на изискванията. Докладите ще се анализират от работната група и при необходимост ще се предлагат промени за адаптиране на правилата.

ИТ гигантите като цяло приветстват обновения кодекс. Те споделят пред различни спецализирани издания сходни мнения. Техни представители отбелязват, че вече прилагат доста мерки за справяне с дезинформацията и са на мнение, че са нужни и общи усилия. Някои правозащитни организации като NewsGuard коментират пред CNET, че кодексът не въвежда достатъчно строги изисквания. Въпреки това NewsGuard също е сред подписалите и ще работи за затягането на правилата.

Сред големите имена, които все още не са подписали кодекса, са Apple и Amazon. Те могат по всяко време да се присъединят, както и всички други компании, които поискат да го направят на по-късен етап.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*