Все по-често хората не искат да изкарат лятната си ваканция на море или в пътуване, а търсят тихо и спокойно място сред природата. Да снимаме гората обаче е малко по-различно от традиционното улавяне на красиви пейзажи.
Ето няколко съвета за заснемането на хубави кадри – защото правилните решения с фотоапарат или смартфон в ръка винаги са по-ефективни и от най-добрите последващи обработки.
Сутрин рано или късно, следобед или вечер
Всички снимащи знаят, че едни от най-красивите снимки се случват по време на „златния час“. Така се нарича времето, когато слънчевият диск целува хоризонта – рано сутрин по изгрев и късно вечер по залез. Тогава светлината пада косо. Тя озарява обектите като прожектор. При това цветовете са меки и топли.
Не само ранната утрин и залезният час обаче са подходящи за снимане на гората. По-късната част от утрото и късният следобед също ни осигуряват странично падащи снопове лъчи, с които да „рисуваме“.
Единствено времето по пладне е недотам благоприятно за снимане на гората.
С поглед срещу слънцето
Да застанем измежду дърветата, срещу слънчевите лъчи – това е прекрасен шанс да уловим сноповете слънчева светлина в кадъра си.
Пак възправени срещу слънцето, можем да погледнем през зеленината на храстите и шубраците. Тогава тя става златиста, искряща, сияйна:
Това работи още по-добре през есента:
Ребром на светлината
Има фотографи, които снимат така, че свидетелите на тяхното снимане по-късно споделят, „ама то на неговите снимки гората изглежда по-красиво, отколкото беше в действителност“. Когато застанем така, че слънчевите снопове идват странично, ребром, можем да постигнем такива свръхестествени краски. Трябва да търсим нещо като това:
Не бягайте от лошото време
Слънце насреща, слънце отстрани – всички искат да снимат, когато небесният прожектор им свети, но едни от най-хубавите горски снимки стават… в мъгла. Не бягайте от лошото време – идете в гората тогава, когато всички предпочитат да си останат на топло и сухо. Мъглата придава на горските гледки мистичност и тайнственост:
Внимавайте с широкоъгълните камери
При снимки в гората трябва да се внимава с използването на широкоъгълна камера. Когато краищата на кадъра са празни и едноцветни, широкоъгълната камера може и да не е проблем, но когато по краищата има дървета, клони и други обекти, изкривяванията от широкоъгълната леща могат да изглеждат странно и дразнещо. Особено когато искаме да снимаме успоредните, вертикални стволове, а те излизат…
Широкоъгълната камера е добър приятел само в един от случаите на снимане на гората – тогава, когато сме решили да погледнем право нагоре и да уловим блясъка на небето над дървесните корони:
Вижте онова уродливо дърво
Всякакви странности в гората са добре дошли. Не ги избягвайте – напротив, направете ги герои на своите кадри. Странно изкривен дънер, грозно счупен клон – всичко това е отлична възможност за неповторима фотография:
Забележете сенките
Играта на сенки, редуването на тъмни и светли ивици винаги очароват зрителя. Може и да няма логично обяснение защо е така, но всички ахват, когато видят нещо като това:
Ниско долу
Имате ли хубава макро камера в телефона си? Ако да – залягайте по корем! Ниско долу, на нивото на обувките, има цял един свят, който можете само да съзерцавате – но и да предадете неговата магия:
