Изграждането на цифровата инфраструктура е сред водещите приоритети на Европейския съюз в подготовката за бъдещето. Критичен елемент от тази инфраструктура са мрежите на телеком операторите, част от които са и мобилните мрежи. През тях минава все по-голяма част от интернет трафика, като на тях разчитат не само крайните потребители, но и много фирми.
Същевременно, натоварването и извличането на ползи от мобилните мрежи е доста неравномерно разпределено. Платформите за споделяне на видео и стрийминг генерират най-големия дял от натоварването на мрежите. Повечето от тях са собственост на ИТ гиганти, които генерират значителни печалби от услугите си, но отговорността за поддръжката на мрежите остава другаде – при телекомите.
На пръв поглед това е тема, която е далеч от потребителите, но тя започва да засяга всички ни, когато, например, любимата ни социална мрежа стане недостъпна заради краха на мрежовата инфраструктура, която ни свързва с нея. А риск това да се случи винаги ще има, докато не се стигне до решение на тихия, но изключително важен конфликт между платформите и доставчиците за това чия отговорност е потребителите да имат бърз и надежден достъп до дигитални продукти, които все повече и повече „натежават“ откъм възможности, но и откъм изисквания към мрежите.
Проблем на институционално ниво
Казусът не е от лесните и води със себе си потенциални политически последствия. Затова и Европейският съюз има немалка роля в неговото решаване. През май т.г. еврокомисар Маргрет Вестагер потвърди, че ЕС работи по оценка на това дали и как ИТ гигантите трябва да споделят разходите за развитието и поддръжката на мобилните мрежи в зависимост от трафика, който генерират. Вестагер не обяви конкретни имена на компании, но сподели, че има „играчи, които генерират много трафик, който е в основата на бизнеса им, но не изглежда, че допринасят (…) за инвестициите в развитието на свързаността“.
В същия ден организацията на телекомите ETNO публикува доклад на Axon Partners Group Consulting. Той посочва конкретно, че Meta, Alphabet, Apple, Amazon, Microsoft и Netflix генерират общо 56% от интернет трафика през мобилни и фиксирани мрежи. Въпреки това докладът твърди, че тези компании имат „минимален или никакъв“ принос за развитието на мрежите и съпътстващите го разходи.
ETNO отбелязва, че интернет трафикът не е балансиран. Голяма част от него в Европа например се генерира заради платформи от други региони. Европейските телекоми не получават подкрепа от тях и практически развиват мрежите си самостоятелно, което е свързано с все по-големи инвестиции.
Докладът посочва, че за последните 10 години европейските телекоми са инвестирали над 500 млрд. евро във фиксирани и мобилни мрежи. Операторите не могат да си възвърнат тези разходи „заради асиметричната власт за преговори, която е в полза на ИТ гигантите, както и липсата на изравнено регулаторно поле“.
Друг доклад на Frontier Economics, цитиран отново от ETNO, посочва, че интернет трафикът, който се генерира само от ИТ гигантите, води до над 15 млрд. евро допълнителни разходи.
Последиците от това са по-бавно разгръщане на новите технологии, изоставане в преминаването към енергия от възобновяеми източници, както и „неоптимално“ качество на услугата. Затова Axon изчислява, че ако ИТ гигантите помагат с по 20 млрд. евро годишно за мрежовите разходи, това може да добави 72 млрд. към БВП, както и да се създадат още 840 000 работни места до 2025 г. В анализа се посочва, че енергийната консумация и вредните емисии на сектора ще намалеят значително.
Няма да е толкова лесно
И макар телекомите да повдигат доста аргументи в своя полза, а европейските институции да обмислят варианти, това не означава, че нещо ще се случи. ИТ гигантите не са ентусиазирани да помагат. В множество различни изявления те имат като цяло едни и същи послания.
А те са, че ИТ гигантите смятат, че допринасят достатъчно към цифровата инфраструктура. Те дават за пример големите инвестиции, които правят в центрове за данни, подводни презокеански интернет кабели, множество проекти на локално равнище, особено в развиващите се региони (важно е обаче да се подчертае, че големите проекти винаги са съобразени с бизнес целите на онлайн гигантите, а локалните инициативи нямат пряко отношение към дебата в Европа – б.р.).
В края на юли т.г. телекомите повдигаха темата отново. ETNO призова да се определи разумно участие на ИТ гигантите за споделяне на разходите за развитие на мрежите, когато става дума за гигабитови връзки. Разумното участие трябва да се определи на базата на няколко критерия, включително пропорционално според количеството генериран трафик.
В някои страни това вече се случва в други сфери. Швейцария например прие закон, който задължава Netflix да инвестира 4% от местните си приходи в киноиндустрията на страната. И това въпреки аргумента на компанията, че благодарение на нейната платформа, швейцарското кино има по-голяма аудитория от когато и да е било.
Разделение в ЕС
И макар телекомите да са единни в позицията си, а ръководството на ЕС да е отворено да разгледа възможностите, има друг, по-голям проблем. Самите страни членки са на различни мнения. Част от тях активно подкрепят идеята, докато други са против нея.
В края на юли седем страни членки заявиха, че трябва да се внимава с „извиването на ръце“ на ИТ гигантите. Германия, Ирландия, Швеция, Дания, Естония, Финландия и Нидерландия са изпратили общо писмо до Европейската комисия, в което призовават да се проведе „отворен и прозрачен дебат“ и да не се прибързва с решението. Страните отбелязват, че подобен данък ще е много труден за ефективно налагане и ще срещне сериозен правен отпор от някои от най-мощните компании в света, което ще се отрази и на пазара като цяло.
В началото на август т.г. обаче Франция, Италия и Испания са изпратили своята обща позиция до ЕК, съобщи Reuters. В нея те призовават Европейският съюз да обърне внимание на фактите, че 55% от интернет трафика се генерира от шестте най-големи платформи. Затова разходите за мрежите трябва да бъдат споделени, тъй като тези услуги иначе генерират големи печалби за платформите, но разходите по поддръжка и развитие на инфраструктурата не са тяхна грижа.
Документът подчертава, че каквито и да са промените в данъчната уредба, трябва да са направени така, че да са съобразени с принципите на интернет неутралност и да има равнопоставеност между потребителите. За момента обаче никой не изглежда да се наема да даде поне първоначална чернова на тези рамки, която да е отправна точка за дебата. А той е неизбежен и трябва да се проведе разумно, за да се видят позициите на всички засегнати и дали и каква обща рамка може да се постигне.
