Електрическите скутери вече не са новост за никого. Ако се озовете в някой от големите градове по света, ще видите безброй е-тротинетки по улиците и тротоарите. И има защо – предимствата, които носят, са доказани отдавна.
От друга страна много шофьори и пешеходци ги ненавиждат или в най-добрия случай ги смятат за опасни. Случват се сблъсъци между хора с е-скутери и други участници в движението. Малките возила са повод не само за недоволство, но и за въвеждането на регулации и дори забрани. Може би знаете, че преди пандемията някои градове напълно бяха забранили е-тротинетките.
Истината е, че независимо дали ни харесва, или не, електрическите скутери ще останат част от голямата градска джунгла. Затова най-добре за всички ни е да намерим удобно и жизнеспособно решение за тяхното присъствие.
Въпросът как да караме е-скутер безопасно в града е реторичен. По-същественият въпрос е защо. Без значение дали ще вземем устройство от схема за споделени е-скутери или пък ще си купим собствен е-скутер като Xiaomi Mi Electric Scooter 3, който е достъпен и в магазините на А1, ние трябва да се движим така, че да не възникват конфликти – нито с водачите на коли и автобуси, нито с пешеходците, нито с другите хора, каращи „превозни средства за индивидуална мобилност“ – колело, кънки или друго.
Къде да караме?
Голяма част от конфликтите и колизиите с участие на е-тротинетки идват от ситуации, когато устройствата са карани по тротоари, измежду хората. За всеки пешеходец е стряскащо изневиделица покрай него да профучи човек на две колела. Тук въпросът не е, че може да стреснеш някого. Има хора с увредено зрение или увреден слух. Има малки деца и възрастни хора. Всички те не могат да се ориентират за движението на скутерите, не могат да го предвидят, не го очакват.
Наличието на обособена инфраструктура е най-очевидното решение за избягване на конфликти в трафика. Велоалеите правят карането на скутер по-безопасно.
Големите европейски и световни градове в повечето случаи имат цяла мрежа от велоалеи. Когато тази инфраструктура е добре обмислена, кръстовищата са удобни и лесни за ползване, без да застрашават който и да е участник в трафика.
У нас велоинфраструктура в големите градове се изгражда относително отскоро. В много случаи се набляга на лесните за обособяване прави трасета, но липсва свързаност. Няма и добре обмислено взаимодействие между движещите се с „превозни средства за индивидуална мобилност“ и останалите на пътя.
Налице е видима нужда не само от повече велоалеи, но и от преосмисляне на съществуващата инфраструктура. Всички, които искаме да се придвижваме с е-скутери из градовете, имаме основание да изискваме градските власти да осигурят повече и по-адекватна вело-инфраструктура. Междувременно – нека правим каквото можем, за да не се оказват опасностите на пътя ни.
Съобразяване и зачитане
Със или без инфраструктура, каращите е-скутери могат да предотвратят конфликтите, като се съобразяват с останалите участници в движението. Така, както бихме искали автомобилистите да не ни застрашават и да се съобразяват с нас, редно е и ние да се съобразяваме и да щадим онези, които се придвижват по различен начин – пеш, с колело и т.н.
Ако всички се отнасяме със зачитане към останалите хора навън, всякакви регулации, наредби, забрани и задължения биха били ненужни.
Шофьорска книжка за скутери
Ако не постигнем спокойно и безопасно движение с тротинетките посредством повишаване на културата, един ден просто ще е нужна някаква „шофьорска книжка“, за да подкараме своя е-скутер. Безопасността на скутерите и на всички около тях може да бъде подплатена с някаква форма на разрешително. Тогава всеки желаещ да кара ще трябва да е удостоверил, че знае как да борави безопасно с возилото.
Ограничения или взаимно уважение – от нас зависи. И то не само за е-скутерите.
