Как мислите, колко онлайн акаунта притежавате? Най-вероятно имате профили във Facebook, Instagram, Twitter, Google, може би в Medium, в някоя и друга банка, а покрай дистанционната работа – във Viber, Skype, евентуално в някоя „резервна“ електронна поща, чат-пат и в някой онлайн магазин. Поне дузина… или може би по-скоро 50, нали?
Всъщност, бройката е няколко пъти по-голяма. Според Dashlane средният интернет потребител е имал 150 онлайн акаунта през 2017 г. Статистиците са прогнозирали, че този брой може да достигне 300 до 2022 г. и няма причина да смятаме, че тази им прогноза не се е сбъднала. Днес всеки от нас най-вероятно има по около 200 акаунта – или повече, ако броим и тези, които дори не помним.
Не е възможно! Е, и аз така си казвам, но после установявам, че имам профили в е-магазини, в които съм пазарувала само веднъж, в сайтове на конференции, които са отминали отдавна (но някои са ме питали дори за домашния ми адрес и телефон), в сайтове на общественополезни кампании, в дузина фотографски сайтове, книжарници, електронни дневници и онлайн учебни помагала…
Профил за всичко
Днес повечето онлайн услуги и приложения, които използваме, изискват да имаме профил. Ако нямаме, трябва да си направим.
Това е съвременната онлайн валута – нашите данни. Получаваме услуга, но в замяна си изпяваме подробно описание – години, пол, възраст, регион…
Дори ако искаме да си купим единичен продукт, пак трябва да си създадем профил. Пишем какво да е потребителско име. После парола – с първите думи, които се сетим. И забравяме за случая.
Но забравянето, съчетано със слаби пароли или пароли, които се използват за множество профили, създава значителни рискове за сигурността. Затова е по-добре старите регистрации да се заличат.
Списък на профилите
Идентифицирането на всички профили ще отнеме малко време. За да не се объркаме, най-добре е да си съставим списък на профилите, които сме успели да издирим. Хубаво е в този списък да можем да си отбележим и какви мерки сме предприели и какъв е крайният резултат, например сменена парола, изтрит профил, поискано изличаване… Не е добра идея в този списък да добавяме и самите пароли, тъй като той може да попадне в недобронамерени ръце.
Този списък за виртуалното „пролетно почистване“ ще ни спести дублирането на усилия, защото след няколко десетки профила човек започва да се обърква.
Менажиране на пароли
Това е най-лесната стъпка – да надникнем в мениджъра за пароли. Много хора използват такива самостоятелни програми, които пазят всичките ни данни за достъп с криптиране и собствена силна парола. Този вид функционалности започват да навлизат и в браузъри като Chrome и така даже потребителите без дълбоки технологични познания могат да управляват паролите си. С помощта на картотеката на данни за достъп лесно можем да видим поне най-често използваните си акаунти – и най-вероятно ще се изумум от броя им.
Хубаво е да преровим всички браузери, които сме използвали, дори да сме ги използвали малко.
Следващата стъпка също е лесна – да прегледаме приложенията, които сме си инсталирали. Добра идея е да обновим паролите на често използваните услуги, които „цъкаме“ всеки ден. Намерим ли услуги и приложения, които са използвани еднократно, най-добре е да влезем и да изтрием профилите си.
Дотук беше горе-долу лесно.
По-стари профили
Има и стари профили, които не сме ползвали от години и навярно не фигурират в мениджъра за пароли на компютъра ни, нито в смартфона. Може даже да са отпреди ерата на смартфона.
За тяхното издирване можем да „пресеем“ електронната си поща. Който има няколко електронни пощи, добре е да „пресее“ всичките.
Вътре търсим всичко, което е обичайно да получим при регистрацията на нов профил някъде – обикновено става дума за потвърждаване, поздравления и други подобни неща. Можем да опитаме с фрази като:
- “new account”,
- “confirm e-mail”,
- “verify e-mail”,
- “activate account”,
- “password”,
- “welcome”,
- “sign-up”,
- “registration”
- „регистрация“
- „профил“
Който успее да си спомни старите си потребителски имена, може да се опита да потърси и тях – на кирилица или на латиница.
Можем да проверим и дали сме получавали имейли за рождения си ден от уебсайтове – някои платформи го правят. Това издава къде сме имали регистрация, та ако ще и да е с фалшив рожден ден.
Търсене в търсачките
О, да, и това може да помогне – да потърсим себе си чрез търсачките. Особено полезно е да се използват различни търсачки – Google, Bing, Duckduckgo, Ecosia и които още се сетите. Може да се търси по имейл, по потребителски имена.
Може и нищо да не се разкрие, но току-виж отнякъде изскочи още някоя стара регистрация.
Проверка за хакване
Все пак понякога се случва профилите ни да бъдат хакнати и добре, че има сайтове, които проследяват тези кибератаки – съответно, можем да разберем, ако някой профил е компрометиран. Някои от тези услуги са „Have I Been Pawned“ и „Hack Check“, където можем да въведем имейл адресите си и да разберем дали има откраднати или изтекли данни (няма подробности какви).
Ако човек открие имейла си в някоя от тези услуги, най-добре е веднага да смени паролата си и да не я използва никъде другаде – данните за достъп, открити при по-ранни пробиви в различни платформи, са първото, което хакерите ще опитат, когато се сблъскат с ваш профил на друго (може би даже по-сигурно) място.
Много е важно да намалим преизползването на едни и същи пароли до минимум – особено ако се регистрирате в по-малки платформи, които не познавате добре. Платформа като A1 Net Protect може да е от полза, защото тя ви предпазва от компрометирани сайтове и опити за фишинг.
