22 години след филма „Ерин Брокович“ и почти три десетилетия след реалните събития в основата му, нищо не се е променило в борбата на хората за правото им да живеят в една чиста обкръжаваща среда, констатира самата световноизвестна екоактивистка преди броени дни. Тя бе гост на форум на А1 Group във Виена под надслов „Ние можем да спасим планетата“.
Повечето хора по света знаят за Ерин Брокович от едноименния филм, носител на „Оскар“. В него образът ѝ е пресъздаден от Джулия Робъртс. Филмът разказва за борбата на общността в американския град Хинкли за чиста вода, след като става ясно, че местните водоизточници са замърсени с канцерогенен хром от голямо индустриално предприятие.
„Когато стъпих в Хинкли, видях, че всичко там крещи за помощ. Дърветата съхнеха. Кравите имаха хиляди тумори в телата си. Жабите имаха по две глави. Водата беше зелена. Хората масово бяха болни“, спомня си Ерин Брокович.
Водата, безценната
Водата има жизненоважна роля в живота на Ерин Брокович. В детските ѝ години на става ясно, че тя има дислексия. Това прави живота ѝ доста труден. По-различна е, съучениците и учителите не я харесват. Някои са снизходителни. Други я съжаляват. Трети я отхвърлят. „Хората не можеха да ме приемат. Затова аз често ходех до реката, там, в родния си град Лорънс, и седях край нея с часове. Само там, сред природата, край водата, аз се чувствах добре приета“, разказва Брокович.
Магията на водата тече в живота ѝ и до днес. Водата е нейната кауза – водата в реките, в моретата, в океаните и… в чешмите!
Битката ѝ с индустриалния гигант Pacific Gas and Electric Company (PG&E) се води през 90-те. Филмът излиза на екран през 2000 г. след присъда за PG&E в размер на 333 млн. долара. Днес, близо 30 години след схватката на Хикли с големия замърсител, ние водим същата битка – водим я всички, навсякъде, по целия свят, признава Брокович.
Замърсяване навсякъде
Заедно със съмишленици Ерин създава онлайн „здравна карта на общностите“: communityhealthbook.com. Това е дигитална карта на екологичните проблеми, в която всеки американски гражданин може да се включи, да опише какъв екологичен проблем има в неговия район и да посочи точната локация. Екологичните проблеми се визуализират като карта с цветни маркери.
„Започнаха да валят сигнали“, спомня си Ерин Брокович за дните след пускането на картата. Потресена е, че едно и също се повтаря навсякъде. Ужасена е, че битката, която тя смята за спечелена, всъщност тепърва започва на много места. Снимките на мръсна вода я преследват. Хората пращат кадри: чаши с кафява вода, мивки с кафява вода, бебешки корита с кафява вода…
Ето част от колекцията ѝ от кадри, която тя показа пред гостите на форума във Виена:
Картата обаче се пълни и с други сигнали. Хората докладват за мръсен въздух, за отровени земи, за радиоактивни отпадъци….
Но какво общо има това с технологиите?
„И ето, че сигналите започнаха да се повтарят!“ В гласа на Ерин Брокович вместо тъга или гняв проблясва истинска радост. Но не защото на хиляди места има тежки екологични проблеми, а защото „хората, подали сигналите, започнаха да виждат, че има и други в техните градове, които се тревожат за същото.“. „О, има наблизо други, които ги е грижа, така ли? Хората започнаха да се свързват помежду си, да се намират взаимно“, допълва американската активистка.
За някои от проблемните места има стотици съобщения:
А когато единомислещите хора се надушат и намерят, те могат да преобърнат света.
Ето в това е силата на технологиите – да свързват хората с каузи. А хората, когато ги е грижа и имат воля, имат мощта да променят несправедливостите в своята общност.
„Трябва да знаете, че всичко зависи от вас. От всекиго от вас. Вие сте героят“, подчертава пред аудиторията Ерин Брокович. Със сигурност ви звучи клиширано, но след това тя казва нещо, което преобръща разбирането на горното изречение: „Лидерството е във всекиго от нас. Когато водехме битка за чиста вода в Хинкли, много хора ми казваха: О, ама ти не си лекар! Е, ти не си химик! Уф, нищо не разбираш, ти не си геолог… Но аз показах, че не е и нужно да си което и да е от тези неща, за да се изправиш и да защитиш правото си да пиеш чиста вода!“.
Заглавна снимка: A1/APA Fotoservice Krisztian Juhasz
