Пазарът на монитори отдавна изобилства от модели с най-различни спецификации. Една от тях е скоростта на опресняване на картината, като през последните години тя се превърна в доста обсъждана тема. Има ли реална полза или говорим за маркетингов трик? Както винаги, отговорът е по средата – определено си заслужава, но има някои уловки.
Скоростта на опресняване е важен индикатор, който оказва влияние не само на крайния резултат на качеството на картината, но потенциално и на здравето на очите. Затова е спецификация, на която производителите обръщат голямо внимание и с охота я рекламират, когато предлаганите от тях монитори разполагат с по-добри способности.
Какво представлява скоростта на опресняване?
Да се върнем малко назад. Движещите се картини, които виждаме на монитора, всъщност са статични кадри. Колкото по-бързо се сменят, толкова по-гладко изглежда движението на обектите. При компютрите има две стойности, които определят това – кадрите в секунда и опресняването на картината на дисплея. И двете трябва да са достатъчно високи, за да се получи плавно движение.
Опресняването на картината обаче се различава от кадрите в секунда. То практически символизира скоростта, с която мониторът може да показва наличните кадри и да обновява изображенията на дисплея. 1Hz е едно опресняване в секунда. Съответно 144Hz позволяват на монитора да обнови картината 144 пъти секунда, правейки го постоянно, дори и кадрите в секунда да са по-малко, което зависи от възможностите на видеокартата.
Ако вземем за пример игра със стрелба по противници, по-бързата скорост на опресняване ще позволи на играча да вижда по-прецизно точното местоположение на останалите. По-ниската скорост, например 60Hz, обновява кадрите по-бавно и съответно играчът може да стреля по противник, който вече се изместил малко. Разликите се равняват на части от секундата, но са достатъчни за значителни пропуски при търсене на максимум прецизност.
По-високата скорост на опресняване намалява още времезакъснението и ограничава „накъсването“ на изображенията. Всичко това значително подобрява както реакциите на самата игра, така и цялостното качество на картината. Второто е полезно и при гледане на видео, особено с мащабни, динамични сцени.
Колко повече, толкова по-добре или не?
На фона на тези предимства, логиката е, че колкото по-голяма е скоростта на опресняване на картината – толкова по-добре. В момента на пазара най-разпространени са монитори със стандартните 60Hz, 120Hz и 144Hz. Има и по-нишови модели с 240Hz, 360Hz и дори 500Hz опресняване.
Феновете и експертите спорят доколко има смисъл от чак толкова високи скорости. Повечето хора усещат веднага разликата между традиционен 60Hz монитор и панел със 144Hz опресняване. Разликата между 144Hz и 240Hz обаче е по-трудно забележима за мнозина.
От гледна точка на здравето, по-ниските скорости на опресняване уморяват очите малко повече. Популярно твърдение е, че човешкото око не вижда повече от 60Hz, което би трябвало да обезсмисли по-бързите монитори. Други пък твърдят, че все пак очите „усещат“ по-високата скорост и се натоварват по-малко, когато има повече кадри. Според CommonWealth.com 120Hz е оптималната скорост за човешкото око.
Проучване на Масачузетския технологичен институт от 2014 г. открива, че мозъкът се нуждае от 13 милисекунди, за да обработи изображение, което виждат очите или около 75 кадъра в секунда, отбелязва Healthline. Именно затова много хора не „виждат“ разликата, когато използват монитор с по-висока скорост на опресняване на картината, но ако след няколко часа се върнат на по-ниска, бързо започват да усещат умората в очите си.
В реалността
И така, макар по-бързото опресняване на картината да е от полза, има и някои допълнителни фактори, които трябва да се съобразят. Мониторът може и да поддържа 144Hz, но същата способност трябва да има и компютърът, в частност – видеокартата.
Освен това съпътстващите характеристики на монитора също трябва да са на ниво. Например, времето за реакция. То трябва да е възможно най-ниско, за да могат самите пиксели да сменят цветовете си навреме. В противен случай може да се получат различни леки дефекти в картината при динамични сцени. Допълнителни технологии като AMD FreeSync или Nvidia G-SYNC също са от полза, като оптимизират допълнително качеството на изображението за съответния хардуер и дават още възможности като динамично опресняване според сцената.
Софтуерът (или играта), който ще се използва, също трябва да поддържа 144Hz опресняване. При по-новите заглавия това не е проблем и те масово могат да предложат максимум оптимизация за технологията. По-старите също ще работят нормално, но може да има разлика в усещането, ако няма технология, която допълнително да оптимизира картината.
Тъй като няма единни стандарти, производителите понякога може да „разкрасяват“ възможностите на технологиите си или да акцентират над пиковите стойности, вместо номиналните. Затова е важно внимателно да се проверяват спецификациите на устройствата преди да бъдат купени.
И така, мониторите с висока скорост на опресняване на картината определено имат своите ползи. Затова и повечето хора, които ги използват, след това не искат да се върнат на по-слаби модели. Те подобряват цялостното изживяване с устройството и мултимедийното съдържание. Макар и да е индивидуално, за повечето хора е и физически по-приятно за очите им.
И все пак, не трябва да се разчита само на монитора, за да се предпазват очите. Класическите мерки като качествено околно осветление, адекватна настройка на яркостта на дисплея, по-честите почивки и т.н. са много по-важни за дългосрочното здраве и комфорт на очите.
