След като наскоро AI победи живите художници и спечели конкурс за изобразително изкуство, дали вече е достатъчно умен, за да може да опазва природата ни?
Изкуственият интелект може да изиграе важна роля в екологичните проекти, опазването на дивата природа, добива на възобновяема енергия, борбата с изменението на климата. Ако има сфера, в която ползата от AI е безспорна, това е именно грижата ни за Земята.
Как тези технологии могат да ни помогнат за възстановяването на здравето на планетата?
Опазване на дивата флора и фауна
В последните няколко години се появиха редица проекти, които впрягат камери и изкуствен интелект за опазване на дивите животни. Един от тях включваше интелигентна система от камери, която разчита на радиочестотна комуникация и изкуствен интелект, за да забелязва и хваща бракониерите „в крачка“.
Как? Камерите работят с AI, за да „надушат“ нарушителите. Всяка камера е скрита в някоя от природните зони, където незаконният лов на диви животни е често явление и използват сензори за движение, включват се и започват да записват дейностите наоколо, а алгоритмите разпознават човешкото присъствие.
Наскоро подобна система бе разработена и за наблюдаване на горските масиви и регистриране на незаконна сеч. Освен с наземни камери, подобно наблюдение може да се прави и от въздуха. Използвайки безпилотни летателни апарати с изкуствен интелект, изследователите на околната среда могат да наблюдават застрашени зони, идентифицирайки видовете и проследявайки миграцията на животните.
Земеделие
С помощта на изкуствения интелект земеделските процеси могат да бъдат оптимизирани и трансформирани така, че да станат по-безопасни както за Земята, така и за човешкия живот. Една от най-значимите области на напредък е намаляването на използването на пестициди и хербициди.
Машинното самообучение и т. нар. машинно зрение вече се използват успешно за ранно откриване на зарази по посевите и насажденията. Така на земеделците се спестява нуждата да третират целите масиви с препарати против болести и вредители – третират се само засегнатите участъци.
Още по-интересни са роботите за справяне с плевелите. Това са машини, които бродят из насажденията, гледат растенията с камери и разпознават кое растение е важното и кое е нежелано и трябва да се отстрани. Mетодите са различни, но най-зрелищният представлява своеобразен електрошок, който унищожава плевела, без да засяга нищо друго наоколо.
Излишно е да се казва, че все повече земеделски системи за автоматика разчитат на изкуствен интелект, за да пускат напоителните системи точно тогава, когато има нужда от вода и да включват торове тогава, когато хранителните вещества в почвата са намалели осезаемо.
Всичко това означава един ден да се храним с по-качествена храна, но и да щадим Земята.
Енергийна ефективност
Енергийната ефективност става все по-актуална тема през последните години, а и месеци. Много компании работят активно в тази посока. А1 е част от тези усилия, като си поставя за цел до 2030 година да се увеличи енергийната ефективност на компанията с 80% спрямо 2019 година. Основна част от тези усилия включва и постигане на по-голяма енергийна ефективност в сградите на А1 чрез използване на „умни“ енергоспестяващи системи за осветление, изолация и обновяване на фасадите, както и енергоефективни системи за отопление и охлаждане.
Технологията в тази сфера продължава да се развива с изключителни темпове. Почти всички сме виждали термовизионни снимки на сгради, разкриващи т. нар. топлинни течове – зони, където сградите губят много топлина в студеното време. Тези изображения вече нямат нужда от разчитане от човешко око. Машинният разум умее да разбира цветните кадри. Но има много други области на енергийната ефективност, които могат да се подобрят чрез AI.
Един пример е оптимизацията на софтуер. Защо изпращането на съобщение чрез Skype „изсмуква“ над три пъти повече енергия от батерията на телефона в сравнение със съобщение в WhatsApp (дори не знаехте за това, нали)? Има учени, които не само са установили тази разлика, а и са проектирали софтуер с изкуствен интелект, който може да преценява, при това автоматично за разработчика, дали дадена характеристика на софтуера трябва да се подобри, за да черпи по-малко ток от батерията – и как точно да стане това.
Възобновяема енергия
Изкуственият интелект вече се използва в много соларни и вятърни проекти. Повечето нови проекти включват сензорни технологии, които позволяват на операторите на вятърни и слънчеви ферми да оптимизират автоматично работата на електроцентралите.
AI най-често се разглежда в светлината на т. нар. прогностична поддръжка, част от инспектирането на съоръженията. Има умни роботи, които сами забелязват, например, кога соларните панели са твърде запрашени, и пускат системите за почистване (с четки или чрез измиване). Но това е само началото.
Човек би очаквал, и то с право, че не след дълго частите за вятърна турбина или соларен масив ще се транспортират от фабриката директно до мястото на инсталацията от автономни камиони. Ще ги разтоварват роботи, поставяйки ги върху основи, изкопани от роботи, ще ги сглобяват пак роботи и дронове.
В действителност в последните няколко месеца бяхме свидетели на няколко случая, в които изкуствен интелект помага в проектирането на много по-ефективни фотоволтаични клетки. Това става чрез симулации на ефективността на различни материали, както и на различни конструкции на пластовете на фотоволтаичните клетки. Една от системите за проектиране с AI дори използва знанията на най-опитните специалисти във фабриката, за да проектира по-ефективни слънчеви клетки!
Не по-малко изненадваща беше и новината, че изкуствен интелект е проектирал най-здравите витла за вятърни турбини, правени досега.
Чист въздух
Чрез използването на интелигентни сензори и машинно самообучение могат да се откриват разливи на опасни вещества и други източници на замърсяване на въздуха. Системи за контрол на въздуха на подобен принцип предлага и А1. Те предоставят комбиниран анализ за качеството на въздуха в различните части на града, измерват основните параметри, които формират Индекса на качеството на въздуха, като измерванията се предават към централизирана платформа, с мощни инструменти за визуализация, съхранение и анализ на данните, които разкриват основните замърсители във всеки един квартал.
Получава се информация за качеството на въздуха в целия град, позволяващи взимане на бързи и ефективни решения за подобряването му, но освен да анализира замърсяването на въздуха, AI може да помогне за цялостното намаляване на замърсителите. Например, в отделното превозно средство изкуственият интелект може да дефинира транспортни маршрути, избягващи задръстванията.
В по-голям мащаб изкуственият интелект в градските системи за управление на трафика може да помогне за приоритизиране и преразпределение на пътните потоци по кръстовищата, така че да се намали натоварването на дадени пътни артерии и да не се стига до задръствания.
Чист океан
Машинното самообучение дава възможност за наблюдение на морския живот, разбиране и предотвратяване на застрашаващото въздействие на човешките действия, като например незаконния риболов.
От друга страна, проучванията също могат да бъдат улеснени от новите технологии. Според данни от 2013 г., само 15% от океанското дъно са картографирани. За щастие, развитието на роботизираните водолази напредва. С негова помощ учените вече могат да се „гмуркат“ до области, които са твърде дълбоки и опасни за хората.
Развитието на роботите в тази сфера отива даже по-далеч. В последните години бяха създадени няколко робота с формата на риби или други морски животни, които са способни да плуват сред морските обитатели и се държат като истински представители на подводната фауна. Подобен робот може да „държи под око“ корабите, кейовете и пристанищата.
Рециклиране и умно сметосъбиране
Опазването на планетата означава, наред с всичко друго, и консумиране на по-малко ресурси и по-разумното им използване. Все повече хора развиват навик да събират разделно и да рециклират. ИИ може да помага за управлението на контейнерите за отпадъци и за навременното им посещаване от камионите, които откарват сметта.
Впрочем, у нас вече има подобни системи, например в община Монтана, чийто технологичен партньор по проекта е А1. За целта се използва IoT мрежа, така че чрез датчици автоматично се идентифицира степента на запълване на контейнерите за смет и количеството отпадъци, което трябва да се извозва. Системата осигурява автоматизирани изчисления на маршрут и навигация, базирани на анализ на информация.
Отново в системата на А1 България е най-големият център за рециклиране на клиентски устройства у нас. През него са минали над 160 000 уреда, огромният процент от които се връщат при потребителите функционално и козметично неразличими от нови. Това допринася за запазването на ценни природни ресурси.
Други системи за AI подпомагане на разделното събиране на отпадъците пък са насочени към това да помагат на гражданите да разпределят отпадъците си (например да поставят различните видове пластмаси в различни контейнери за пластмаси).
