Наричаме „водещи линии“ онези ивици във фотографиите, които отвеждат погледа ни към даден обект в кадъра – карат окото да „пропътува“ известно разстояние, за да срещнe някого… или нещо. Това, накратко, е композиционен похват за създаване на красиви, завладяващи фотоси.
Защо се практикува обаче? Разбира се, за да въздейства! Водещите линии създават силно усещане: сякаш кадърът „засмуква“ вниманието ни, дръпва ни нанякъде, притегля ни.
Може би най-понятният, често срещан, масов пример за водещи линии са ЖП релсите. Устремени към хоризонта, релсите ни отвеждат някъде – теглят ни към красиво място, което ни поглъща с удивителна атмосфера. ЖП релсите са много силни в този ефект на засмукване, поглъщане, придърпване:
Освен към място, те могат да ни отвеждат към някого:
Тук обаче има нещо важно – когато решим да снимаме на по-необичайни места, трябва да се съобразяваме с рисковете. Релсите, освен красиво място за визуално изкуство, са преди всичко железен път за тежки влакови композиции. Оглеждайте се и в двете посоки, защото никоя снимка не е толкова ценна, че да рискувате здравето си заради нея. Същото (макар и не в такава степен) важи и за други локации, в които лесно се постига дълбочина – пътища, мостове, алеи, кейове.
Общото в тези кадри дотук е, че водещите линии вървят към точка в далечината, те се събират някъде там в безкрая. Разположени са радиално, като лъчи от някакъв източник на светлина. Наричат ги „събиращи се“ линии. Но освен тях има и други видове водещи линии. Всички те правят същото – отвеждат погледа към даден обект.
Могат да са диагонални, например когато видим виещ се път, който ни докарва до хижа в планината:
Могат да са извити, като този залив:
Могат дори да са хоризонтални:
Ако се чудите какво е това – самолет, излитащ от самолетоносач през нощта…
Водещи линии с ритъм
Едни от най-въздействащите видове водещи линии са тези, в които има ритъм – има многократно повтарящ се елемент. Така е при оградите, например:
Общото за всички видове водещи линии е, че отвеждат погледа към даден обект, към нещо интересно; те не отиват в безкрая, някъде там на хоризонта (това са водещи пътеки), а ни карат да се съсредоточим върху нещо съвсем конкретно, ясно определено. И, разбира се, това нещо, към което бива отвеждан погледът на зрителя, непременно трябва да е на фокус.
Използването на водещи линии е композиционен похват и може да се използва при снимане със смартфон, с камера и с всякакво снимачно устройство. Добрата композиция не зависи от типа техника.
Водещи линии и други композиционни похвати
И още нещо: хубаво е, когато с водещите линии се спазва правилото на третините. Като тук:
Ако се чудите какво е това — гриф на китара, който ни „отвежда“ към слънцето.
А ако се чудите какво беше правилото на третините… Мислено разделяме кадъра на три вертикални части и три хоризонтални. Разполагаме обектите така, че да лягат на тези мислени вертикални линии, с които делим кадъра на три, или в ъглите на мислените линии. Ето:
Формулирано е за първи път в края на XVIII век, като тогава се е отнасяло за изобразителното изкуство. Както повечето креативни неща, и правилата на композицията са създадени, за да се нарушават – но само след като знаете как да излезете от рамките.
