Изкуственият интелект (AI) е най-горещата тема в света на технологиите в момента. Тя се обсъжда активно в множество посоки и очаквано провокира спорове, дебати, призиви за ограничения и регулации. Паралелно с всичко това продължава и реалната работа по развитието на AI и преследването на все по-амбициозни цели.
Една от тях е създаването на т.нар. „общ изкуствен интелект“. Това е умен алгоритъм, който отговаря на представите за изкуствен интелект, изградени от филмите – система, която е способна да говори като човек, но е много по-добра от него в практически всяка интелектуална задача. По-краткото название е „суперинтелект“.
От „обикновен“ интелект към „суперинтелект“
Концепцията за суперинтелект не е нова. Всъщност, тя е в основата за разработка на изкуствен интелект от самото начало. Но с времето IT браншът осъзна, че първо трябва да направи множество по-малки крачки преди да се насочи към основната си цел.
През последните няколко години работата по AI напредна значително. Умните алгоритми вече не са екзотика, а ежедневие. Те се прилагат във все повече дейности. Засега повечето от тях са разработени с конкретна цел. Пример за подобно приложение е чатботът на А1 АВА. Той използва изкуствен интелект, за да разбира и общува свободно на български език, а клиентите на телекома могат да го ползват по над 200 теми, свързани с продуктите и услугите на компанията.
Паралелно с тях се развиват и по-амбициозни системи и модели, включително поредицата GTP на OpenAI. От нея произлезе и ChatGPT, който практически се оказа най-големият катализатор за сегмента. GPT моделите са езикови, т.е. те научават думи и значението им, като чрез тях могат да изграждат мнение и да пишат текстове по указания.
И макар в момента да има впечатление, че ChatGPT и сходните разработки са пътят към универсален изкуствен интелект, това не е точно така. Те са само част от пъзела. За да може да е „супер“, един изкуствен интелект ще се нуждае от още много способности. Включително да разпознава обекти в снимки и видео, да може да „слуша“ и генерира звуци, да създава визуални елементи и разбира се, да „вижда“ света около себе си в реално време и да взаимодейства с него както хората.
За да се постигне суперинтелект, ще е нужно паралелно развитие на множество „обикновени“ изкуствени интелекти. Освен споменатите вече, ще трябва да се развиват и други технологии, включително невронни мрежи, интеграция на системи, компютърни интерфейси, сензори, модулни системи и др.
Звучи сложно и наистина е така. Ще са нужни години преди суперинтелектът да е готов. Той няма да се появи изведнъж, а ще е постепенна еволюция. Според Саймън Торп обаче, суперинтелектът не е чак толкова далеч, колкото ни се струва. Торп в продължение на години е бил директор на френския Национален център за научни изследвания. През октомври миналата година той прогнозира, че суперинтелектът е по-близо от очакваното. Много по-близо. Според него още преди края на 2023 г. ще видим първите реални опити в сферата на общия изкуствен интелект.
Предимства и рискове на суперинтелекта
Разбира се, подобна технология ще донесе със себе си промени във всички сфери на обществото и живота. Някои от тях ще са хубави, други – потенциално много опасни.
Най-големият риск е да се загуби контрол над суперинтелекта и той да възприеме човечеството за заплаха. Подобен сценарий е част от доста филми, но е и напълно възможен при евентуалното изпълнение и съвпадение на множество факти. Рискът да няма възможност подобна система да бъде спряна, изглежда малък, но все пак съществува.
В тази сфера е и използването на суперинтелекта като оръжие или неговите цели да не съвпаднат с тези на човечеството. „Убеждаването“ му да размисли, може да се окаже трудна или дори непосилна задача. Не е ясно как той ще реагира и на лъжи и дали самият той няма да лъже и да скрие истинските си намерения. Потенциален проблем може да бъде и оставането на много хора без работа и нуждата от преосмисляне на социалната система.
Но суперинтелектът има и много потенциални ползи за хората. Той ще намали грешките, ще направи неподозирани за момента открития във всички сфери. Ще подобри образованието, здравеопазването, сигурността, строителството, социалната среда като цяло. Ще е винаги наличен и готов да помогне и да отговори на всякакви въпроси.
За да се случи всичко това ще е нужна много работа, свързана не само с технологиите. Трябва да се обсъдят и приемат мерки за регулация, за защита, за социалната система. Макар суперинтелектът да е (сравнително) далеч от ежедневието, тези дискусии и мерки трябва да започнат да се изготвят още сега, за да не стане твърде късно изведнъж.